Любопитни факти за животните по света

E, половината работа по прехвърлянето на фактите е завършена... Правя нов пост сега, защото предишния е огромно дълъг и съвсем се изгубвам...

rumimihailova20011:

още интересни факти
-мъжката риба Opistognathus държи яйцата снесени от женската в устата си,за да ги пази.
-птицечовката и ехидната са единствените бозайници които снасят айца
-царицата на африканските термити (Macrotermes),снася повече от 1.000 айца на ден!
-един албатрос снася само един път на всеки 2 години.
-най-малкото айце на света е на колибрито:по малко от 7 милиметра със тежина от 0,25 грама.
-80% от тялото на паяците е заето от нервната система 

****************************************************************

mimi75:

Привет и честит празник на всички с имена на цветя, както и честит Великден на католиците!!! Благодаря специално на всички приятели за подкрепата и милите думи относно темата за фактите! Бъдете много здрави, щастливи и благословенни!Етo и поредната тема за:

Водните насекоми
Някои насекоми живеят във водна среда и са непромокаеми: тялото им е защитено от водата чрез дебело покритие от власинки, люспи или масни вещества. Това обаче не пречи на голяма част от тях, гмуркачи или плъзгачи, да летят.Как обаче дишат? Те трябва да си набавят кислород, за да могат да живеят под водата. Отделните видове използват различни начини. Повечето от водните ларви дишат с хриле: те поемат кислорода, съдържащ се във водата, с повърхността на тялото си благодарение на малки торбички под кожата – кръвни хриле. Те са разположени под всеки сегмент на коремчето при еднодневките и в края му при водните кончета. Гърбоплавачът и водолюбчето изграждат резервоари за въздух. Които вземат от повърхността и закрепват под елитрите или по власинките по тялото си. Водните ларви и какавиди на комара са закачени под повърхността на водата и дишат въздух чрез подобие на шнорхели.

Водно конче / Calopteryx Virgo /
То живее във въздуха, а размахът на крилете му достига 3 м. Среща се обикновено по брега на реки с бистри води. Подобно на възрасните екземпляри ларвите на водното конче са страшни хищници. Скрити зад стрък трева, заровени в тинята или пясъка, те чакат търпеливо плячката да мине покрай тях, за да я уловят с мълниеносна скорост благодарение на „ подбрадната ръка” – разчленен израстък, който се разгъва в основата на главата.

Водолюбче / Hydrous Piceus /
Това е едро насекомо, близко до скарабея. Овалното му и лъскаво тяло има остър бодил под торакса.
Ацилиус /Acilius Sulcatus /

Блатен бръмбар / Haliplus lineaticollis /
Водомерка / Hydrometra Stagnorum /
Придвижва се много бавно по повърхността на водата.
Воден скорпион /Nera Rubra /
Toй притежава плоско и широко тяло. Среща се в блатата и се придвижва чрез ходене. Като богомолките той има предни захващащи крачета за улавяне на плячката.
Гиринуси / Gyrinus Substriatus /
Наричат ги въртележки, защото плуват по повърхността, като се въртят. Съществуват 500 вида. Повечето живеят в тропическите области.
Gerris Major
Това е насекомо амфибия, способно да лети въпреки късите си крила. Издълженото му тяло е покрито с мъх.
Водоплавач /Dysticus Marginalis/
Плува бързо благодарение на хидродинамичното си тяло. Този хищник понякога напада малки рибки.
Кориза / Corixa Geoffroyi /
Тя се храни с водорасли, които къса с предните си крачета с форма на лопатки.
Гърбоплавач /Notonecta Glauca /
Oбитаващ спокойните води, той често плува на издутия си гръб .Това е хищно насекомо , което се храни с поповите лъжички на земноводните , с насекоми и с дребни ракообразни .
Водна дървеница /Velia Rivylorum /
Подобно на водомерките тя се движи по водната повърхност с помощта на средните и задните си крачета.
Ручейник / Phryganea Grandis /
Той има дълги антени и лети през нищта или на здрачаване.Ларвата на ручейника се крие в калъфче, което прави от части на растения и пясък, за да се пази от хищниците. Подобно на паяците тя изработва копринени мрежи, с които лови жертвите си.
Водна пръчица / Ranatra linearis /
Има особен силует с издължено тяло и крачета.
Водна дървеница /Naucoris cimicoides /
Тя прилича на бръмбар и е умел плувец.


Следваща тема: Калинки и твърдокрили

**************************************************************************

7еRroR:


мога само да кажа,че темата е супер,но ето нещо и от мен:

ХИБРИДИ

Лигър
Лигър е хибрид между мъжки лъв и женски тигър. Според научната класификация се причислява към род Panthera, поради принадлежността на родителите към този род. На външен вид прилича на гигантски лъв, с шарки като при тигър. Лигрите обичат да плуват, подобно на същинските тигри, но за разлика от лъвовете.
Познатите лигри, съществуват благодарение на човешка намеса, или поради съзнателно кръстосване, или поради съвместното отглеждане на лъвове и тигри в ограничени пространства. В естествени условия, тигрите и лъвовете не обитават припокриващи се територии (двата вида съществуват съвместно в Индия, но обитават различни региони). Има наблюдения на копулация между тигри и лъвове, но няма потвърдени факти за естествени кръстоски.

Тигон
Тигон (известен и като тиглон, тион и тигрон) е хибрид между мъжки тигър и женски лъв. Той е по-малък по размери от родителите си, с тенденция към миниатюризация. Въпреки това някои изследователи постигнаха големината на по-дребния родител. На дължина тигонът достига до 2,2-2,5 м., а на тегло до 180-200 кг. По малката големина на тигрицата сравнена с тази на лъва означава, че някои или всички малки могат да бъдат мъртвородени или преждевременно (няма достатачно пространство в утробата за тях, за да могат да се развият по-нататък). Преждевременното раждане може да води до здравни проблеми при тези, които оцеляват. Наблюдаван е случай, когато тиглон е бил плодовит, което се смята рядкост при хибридите. Този хибрид е по рядък от лигъра, може би защото мъжките тигри често пропускат сигналите подавани от лъвицата изразяващи нейната готовност за бракосачетаване въпреки че лъвиците активно молят за копулация


*****************************************************************************************************

mimi75:

Привет и днес приятели! Това е предпоследната тема за насекомите. Почти свършвам и започвам с огромните динозаври, така чакани от всички вас! Но сега на преден план излизат:

Калинката и другите твърдокрили
Калинката е наричана с любов”божа кравица”. Но откъде идва този прякор? През лятото калинките бягат от топлината, като се качват нависоко. Масовото им присъствие в подножието на високи и обветрени хълмове с кръст на върха им дава тази свята репутация.
Безкрайно множество
Калинките принадлежат към разреда на твърдокрилите / Coleoptera /. Tе далеч не са единствените: почти 500 000 вида са групирани в тази категория, която е най – голямата в животинското царство. Тези насекоми са завзели всички среди: планината и пустинята, блатата и къщите, пещерите и горите. Някои могат да дишат под водата като абсорбират чрез повърхността си въздушните мехурчета, които съхраняват под крилата си. Размерът на твърдокрилите варира от един вид до друг. Някои не са по – големи от главичка на топлийка. При други семейства представителите са колкото мишка... включително опашката. Такъв е случаят с династите, достигащи 20см., и с африканските голиати, най – тежките лятящи насекоми. „Рога”, хоботчета, антени и мандибули / челюсти / с различни форми довършват разнообразието.
Бронирани насекоми
Всички твърдокрили притежават твърди външни крила: елитри.Те образуват защитна обвивка над долните крила / самото наименование coleopteran идва от гръцки и означава „крило обвивка” /. Ципестите долни крила позволяват на насекомите да летят. Тази здрава черупка предпазва и коремчето им. Някои твърдокрили могат да издигат товат над 800 пъти по – голям от собственото им тегло.
Вегетарианци или месоядни
Различните видове твърдокрили се нахвърлят на растения, плодове, живи или гниещи дървета, гъби, умрели животни или други насекоми. Частите на устата им са приспособени към хранителния им режим. Така при милабрите устният апарат е издължен и кух, за да смучат нектар от цветята, а при стафилините езикът е дебел и дълъг, за да улавят жертвите си.
Като ядат токсични листа, ларвите на някои бръмбари листояди стават отровни. Пигмеите в Южна Африка са разбрали това и мажат стрелите си с тази отрова!
Точката върху калинката
Не всички калинки са червени с черни точки. Някои са жълти, други са едноцветни или раирани. Друга грешка: броят на точките няма общо с възрастта им. Той зависи само от вида им. Именно този параметър служи за класификация на калинките. Сред 2500 – те познати видове по света, най – срещани са тези със 7 и с 2 точки. Благодарение на ярката си премяна те съобщават на хищниците, че са отровни. Все пак паяците ги ядат с удоволствие.
Апетит на великан
Ларви или възрастни, повечето от калинките са хищници. Макар, че някои са вегетарианци и унищожават културите, като тези , които обичат картофените листа, повечето имат важна роля за регулирането на вредните видове, като листните въшки. В състояние на ларви те имат нечуван апетит: могат да погълнат до 150 листни въшки за 24ч. Възрастната калинка се задоволява с ...50 до 100 жертви на ден. Тя е много ценена от градинарите и земеделците, които я използват като нетоксичен „ инсектицид”. Днес се отглеждат калинки специално за тази цел.
Годишен цикъл
С приближаване на лошото време възрастните калинки се събират на големи групи, за да презимуват. Тези събирания, чиято причина е неизвестна, се наблюдават често в планината. Калинките се скриват сред растения, в пукнатини на стените или под навесите на покривите. Някои скривалища служат много години. През март калинките се събуждат. Те прекарват пролетта и лятото в ядене и размножаване. Когато храната е изобилна, те се размножават с впечатляваща бързина: женската може да снесе 5 – 6 пъти в годината. За да избягат от силната топлина, калинките търсят хладината на планините или близостта на водата.

Дуел на бръмбари - рогачи
За да спечелят женската, мъжките рогачи са способни да се бият настървено с помощта на страшните си мандибули. Всеки се стреми да събори другия. Изходът от двубоя рядко е фатален. Но битката е толкова настървена, че победителят често забравя за женската, а нали затова се бори!
Свещените скарабеи
Съществуват около 20 000 вида скарабеи, сред които са и майските бръмбари. Те изпълняват важна мисия: спомагат за разграждането на разлагащи се вещества в природата. В Античността египтяните почитали свещените скарабеи днес наричани не толкова поетично „торни бръмбари”. Те ги сравнявали с Ра, бог на слънцето и светлината, който търкаля слънцето по небето и подновява живота. Наистина торните бръмбари правят от животински тор големи топчета, които търкалят. Мъжкият изкопава дупка, в която заравя топчето, а в него женската снася яйце. При излюпването си ларвите имат с какво да се хранят на място.
Гъгрици
Познатите около 60 000 вида гъгрици обикновено са снабдени с хоботче. С различна форма и дължина, то носи на края си очите и челюстите на насекомото. При женските то често служи за издълбаване на дупки за снасяне на яйцата. Повечето гъгрици се хранят с растения. Някои използват водните растения и могат да се движат под водата. Други се крият по хамбарите със зърно и причиняват големи щети.
Бръмбари сечковци с дълги антени
30 000 – те вида сечковци се разпознават по дългите антени, понякога надвишаващи два пъти тялото им. Те виреят в горите, тъй като повечето ларви се хранят с гниеща дървесина. Отделят вещество, което им позволява да смилат дървесната целулоза. Няколко вида не могат да летят, а ходят по земята или се крият под кората на дърветата. Дъбовият сечко или голямият сечко срещан в Европа, достига 4 см., докато в амазонската гора съществува гигантски вид, достигащ 23см.


Следваща тема: Видове твърдокрили / последна от Насекомите/

******************************************************************************************


mimi75:

Привет отново! Ето я последната тема за насекомите. Колкото и да са омръзнали на някои от вас, и те заемат достойно място в животинския свят и не може без тях. Само се замислете дали в нашите виртуални зоологически градини има насекоми. Не ги виждаме, но са там... Затова ето:

Видове твърдокрили


Жълъдова гъгрица / Curculis elephans / е с размер 1 см. без да се включва тънкото извито хоботче, което при женската е дълго, колкото тялото. Тя живее главно по кестените, на които нанася сериозни щети.

Гъгрица – жираф / Tachelophorus giraffe / живее в Мадагаскар. Дължи името си на дългата си шия. Женската снася обикновено 1 яйце в дупка, която издълбава с хоботчето си.

Чилийски еленов рогач / Chiasognathus granti / принадлежи на семейството на рогачите. Мандибулите му с форма на щипци, по – скоро пречат, отколкото помагат. Теглото им е сериозна пречка при летене.

Алпийската розалия / Rosalia alpina / е едно от най – красивите европейски твърдокрили с кадифената си светлосиня ливрея. Живее на височина от 600 до почти 1500м. в пънове и дървета.


Скарабей / Scarabaeus semipunctatus / се среща по плажовете и пясъчните дюни. Особено активен е сутрин и в ранния следобед. Размер: 18 до 27 мм.

Голям Сечко / Cerambyx cerdo / През нощта сечко се храни с мъзга.Ларвата му прониква в дървото и осъществява там метаморфозата си в какаквида. Този вид, обитаващ Европа, Близкият Изток и Северна Африка, става все по – рядък с изчезването на старите дървета. Размер: 24 до 53 мм.

Колорадски бръмбар / Leptinotarsa decemlineata / Произхождащ от Америка, той е внесен в Европа. Днес е често срещан. През лятото нанася щети в картофените ниви. Размер: 6 до 10 мм.

Брашнен бръмбар / Tenebro molitor / Среща се както в прирпдата, така и по домовете. Обитава най – често складове,мелници и хл*edit**edit**edit*рници. Ларвата му действително се развива в брашното, зърнените храни и триците. Размер: 15 мм.

Светулка / Lampyris noctiluca / Светулките живеят в покрайнините на горите и по влажните полета. Светлинният им апарат е разположен в края на коремчето. Излъчването на светлина започва по здрач. Женската няма крила. Размер: 10 до 20 мм.

Передус / Paederus riparius / Това често срещано насекомо живее в блисост до вода. Среща се под камъни и растителни останки и понякога в гъби. Възрастното насекомо зимува. Размер: 7, 5 до 8, 5 мм.

Бръмбар гробар / Necrophorus vespillo / Това насекомо живее под труповете на малки животни, в гъбите или изпражненията. Женската снася яйцата си по труповете на дребни гръбначни, които заравя. Размер: 12 до 22 мм. / на снимката е ларвата /

Дървояд / Anobium punctatum / Това леко лъскаво насекомо се намира по всички географски ширини и в съседство с човека. Рядко се среща в природата. Прокопава галерии в дървесината и надупчва всички мебели, греди, ламперии. Размер: 2, 5 до 5мм.

Хоботник / Cychrus cylindricollis / Черно лъскаво насекомо, което се появява в края на юни, на около 2200м. височина, в италианските Алпи. Среща се под влажни камъни, където търси охлюви. Размер: от 16 до 22 мм.

Калозома / Calosoma sycophanta / Калозомата се среща най – вече в дъбовите и боровите гори, където преследва гъсениците. Много разпространена в южните области. Размер: от 21 до 35 мм.


Боров майски бръмбар / Polyphylla fullo / Лесно разпознаваем, този бръмбар се среща в дюните и песъчливите местности с борове в топлите зони на Европа. Активен е вечер. Ларвата му, която се развива, за 3 – 4 години, живее по корените на житните растения. Размер: 25 до 36 мм.

Мелое / Meloe proscarabeus / Това твърдокрило от Европа и Азия жевее в равнини и ливади. Ларвите му се закрепват по пчелите, чиито ларви ядат вътре в кошера. Когато се почувства застрашено, мелоето изпуска жълта, леко токсична течност. Размер: 10 до 35мм.


Следваща тема: Праисторически влечуги / динозаври /

**********************************************************************

mimi75:



Здравейте отново приятели! Ето ги и така чаканите:

Праисторическите влечуги

Динозаврите са най – едрите земни животни, съществували някога на нашата планета.
Влечугите са потомци на земноводните и се появяват през епохата на карбона / преди 350 милиона години /. През триаса / преди 220милиона години / те се развиват в различни видове и дават началото на водните, летящите и сухоземните влечуги, част от които са и динозаврите. От вкаменелостите се съди за наличието на тридесетина семейства или над 600 вида. Външният вид на тези влечуги обикновено е чудовищен, като се почне от най – голямото с височина над 15 метра до най – малкото с размерите на петел. Някои са били двуноги, други четириноги, някои тромави, а други толкова бързи, че тичали със скорост над 50км/ч.
Вкаменелостите разказват цялата история! Открити от палеонтолозите, те разкриват вида и начина на живот на праисторическите влечуги. Първите са били изкопани в Англия през 19в. Оттогава са откривани вкаменелости на яйца, кости, зъби, отпечатъци от стъпки.
Динозаврите са владеели сушата, за разлика от съвременните им морски или въздушни влечуги. Името им е измислено през 1841г. от палеонтолога Ричард Оуен и означава „ ужасен гущер”... Като повечето от влечугите, те снасяли яйца до 30см. за най – едрите, което прави 60 кокоши яйца!
Животът им е бил по – сложен, отколкото си представяме. Някои са ловували на групи, грижили са се за малките, защитавали са се заедно... Храната на динозаврите не е една и съща. Тревопасните са се хранили с листа на сухоземни и блатни растения. Те са били несъмнено по – кротки от месоядните, които са разкъсвали животни, включително и динозаври!
След едно царуване на Земята от 160 милиона години, много повече от човека / само 2 милиона /, динозаврите тайнствено измират, като оставят мястото на бозайниците и птиците, които завладяват суша, море и въздух. Падане на голям метеорит? Оглаждане на планетата? Много хипотези, но никои не знае със сигурност причините за едно изчезване отпреди 65 милиона години: дедите ни никога не са срещали динозавър.
Двете най – големи семейства морски влечуги са плезиозаврите, подобни на рибите, но без гръбен плавник, и ихтиозаврите, подобни на днешните делфини.
Летящите влечуги / птерозаврите / се делели на много видове. От двете страни на тялото си имали ципа като прилепите, обтегната между тялото и силно издължен нокът. Повечето са били с размерите на чайка, макар че по – късните видове били по – едри.
Динозаврите могат да се видят възстановени от вкаменелости, в голямата галерия в Парижкия Музей. Или във всеки палеонтологичен музей в България / освен в София, един такъв музей има в Асеновград - непременно го посетете, ще останете очаровани!!! /. Ето и снимка на динотерий от музея в Асеновград pochivkabg.net
www.bulgariainside.com/bg/art...027/index.html

www.nmnhs.com/palaeontologica...ovgrad-bg.html
Видове динозаври

Еласмозавър
С опашката си, дълга 15 м., това е най – голямото морско влечуго / топли морета /. Той се придвижвал, като използвал крайниците си като плавници. Изключително дългата му шия му позволява да лови риба със зъбите си.
Рамфоринкус
Снабдено с човка, изпълнена с остри зъби, насочени напред, и с дълга опашка, това влечуго е живяло преди 145 милиона години. Размахът му / от върха на едното до върха на другото крило / не надхвърля 1 м.
Игуанодон
Тревопасен, използва ноктите на пръстите си, за да се отбранява срещу месоядните си противници. С дължина приблизително 10 м., той достигал височина 3 или 4 м. Можел да се изправя при хранене, за да достига най – високите клони на дърветата.
Диплодокус
Това е най – дългият динозавър с 26 м. височина.Или това са 7 коли една зад друга! Тревопасен, той е бил сравнително доста ловък, служейки си с опашката като с камшик да плаши враговете си.
Трицератопс
Сухоземен и тревопасен този динозавър с дължина 8 м. използвал без съмнение дългите си рога, за да се защитава от хищниците, докато костна яка предпазва врата му от ухапване.
Стегозавър
Гърбът на този страшен на вид, но тревопасен динозавър / 7м. / бил покрит с огромни костни плочи. На края на опашката му имало 4 шипа, с които се отбранявал.
Велоцираптор
Името му означава „ бърз крадец „, а дължината му е под 2 м. Използвал дългия си крив нокът на пръста на всеки крак, за да напада жертвите си, които разкъсвал с 30 - тина извити зъба.
Пситакозавър
Този 2 – метров тревопасен динозавър, чието име означава „ влечуго – папагал „, е прадядо на рогатите динозаври / напр. Трицератопс /. Като тях имал костна човка, но се придвижвал на задните крака, а с предните се хващал за растенията.
Стиракозавър
Този трвопасен рогат динозавър достигал 10м. и имал 12 дълги шипа, насочени назад, образуващи костна яка. Погледнат отпред, с костната си човка, челният рог и костната яка сигурно е впечатлявал враговете си.
Анкилозавър
Това тревопасно с дължина 10 м. бил най – големият и най – масивният от бронираните динозаври. Опашката му завършвала с голяма костна топка и служела като боздуган в битките.
Апатозавър / бронтозавър /
В превод „ гущер – гръмотевица „ /. Това внушително трвопасно / до 20м., над 40 т. / се защитавал от хищниците, като ги смазвал под огромните си стъпала.
Брахиозавър
Един от най – високите динозаври, надвишаващ 3 етажна сграда. Това трвопасно достигало 24м. и тегло до 50 т. Заради дългата шия го наричат „ динозавър – жираф”.
Алозавър
Можел да достигне до 12м. дължина. Най – големия от месоядните.
Тиранозавър Рекс - един от най -популярните и в същото време най- страховит, месояден динозавър
Морски и лятящи динозаври

Ихтиозавър
Това морско влечуго с дължина 2м. най – добре се адаптира към водния живот. То плавало в открито море, където се хранело с риба и мекотели. Като делфина, раждало малките във водата и не снасяло яйца.
Тилозавър
Пастта му с остри зъби и удълженото тяло напомнят днешните крокодили, но притежавал плавници, а не крака. Морското влечуго достигало дължина до 10м.
Кронтозавър
Това морско влечуго от сем. Плиозаври достигало 20м. дължина. Благодарение на огромната си паст с остри зъби, то можело да разкъсва почти всички други морски животни.
Муренозавър
Това морско влечуго / 16м./ от семейството на плезиозаврите използвало въздуха на белите си дробове, за да плува на повърхността. За да се потопи, поемало чакъл за баласт, както правят днес някои крокодили.
Птеранодон
Едно от най – големите летящи животни / 8м. размах! /. Притежавало човка без зъби и странен костен гребен отзад на главата. Твърде тежко, за да полети, то скачало от скалите и се реело по въздушните течения. Хранело се с риба.
Диморфодон
Черепът и задните крака на това летящо влечуго наподобяват тези на първите динозаври. За насочване на полета изпозвало дългата си опашка като кормило.
Птеродактил
По големина това летящо влечуго не надвишава свраката. Смята се , че подобно на другите животни от тази група, той можел да ходи с двата си крака, снабдени с пръсти и нокти.


Следваща тема : морски крави / ламантини /

********************************************************************

mimi75:

Привет и днес любознателни приятели! Ето и интересната тема за:

Морски крави / ламантини /

Наричат морските крави „ кротки гиганти”. Представителите на подвида Trichechus manatus latirostris – флоридските ламантини, / разред сирени / обитават всички части на крайбрежието на Флорида, както и много от реките в щата. Въз основа на открити вкаменелости от скелети е установено, че те съществуват от 50 милиона години. Морските крави произхождат от четириноги, които са обитават и водата и сушата. В хода на еволюцията предните им крайници са се превърнали в перки, а задните са закърнели и от тях се е е развила опашка. В течение на милиони години са съществували общо 35 вида морски крави. Днес са останали само 4. Три от тях принадлежат към семейство ламантинови / Trichechidae /.Амазонските ламантини / Trichechus inunguis /, разпространени в Амазонка и нейните притоци, са единствения вид, който живее само в сладки води. Африканските ламантини се срещат в крайбрежните води и в реките на Западна Африка. Карибските ламантини обитават Карибско море, както и Атлантическото крайбрежие от САЩ до Бразилия. Морските крави във Флорида са подвид на карибските ламантини. По всяка вероятност този подвид се е развил от популации, които след последния ледников период преди 12 000 години са се придвижили на север. Само през зимата те остават във водите на Флорида. През лятото отделни екземпляри кръстосват по цялото източно крайбрежие на САЩ, на север до Род Айлънд и на юг в Мексиканския залив до Тексас.

От второто семейство в разреда на сирените, семейство дюгони, до днес е оцелял един единствен вид – Dugong dugon. Той е разпространен в Индийския океан и в западната част на Тихия океан. Един сроден на него вид е изчезнал през 18 в. – стелеровата морска крава, обитаваща Берингово море и наречена на Георг Вилхелм Щелер. През 1741г. германският природоизследовател за първи път описал този дълъг 8 м. и тежащ 4 тона великан! 30 год. по – късно ловци убили последния екземпляр от него. В Европа морки крави могат да се видят единствено в някои зоологичеки градини.
Морските крави рядко могат да бъдат видени в естествена среда и ако това се случи, то обикновено е съвсем за кратко. За броени секунди те показват косматите си муцуни над водната повърхност. Чува се тежкото им дишане. И толкова.

Морските крави са растителноядни и при това не са претенциозни. Друга особеност е бавното храносмилане и практическата липса не естествени врагове. Описан е един единствен случай, при който са открити следи от нападение на акула върху морска крава. Възрастните екземпляри достигат дължина 4 м. и тегло 600кг.. Морските крави не живеят в общности и не търсят близостта на себеподобните си. Но не я и избягват. Най – силна е връзката между майката и малкото й. Малките не се отделят от майките си в продължение на 2 години. Учат се от тях къде да намират поляни с водорасли, къде има сладка вода и къде да се скрият, когато температурата на морската вода падне рязко.

Морските крави са уникални създания. Притежават резистентна способност, която се дължи на стабилната им имунна система, на дебелата кожа, на изключително бързото зарастване на раните / поради близостта и множеството моторни лодки /най – вече перките, които раняват животните / по бреговете на Флорида, които са единствен враг на ламантините/, невероятна пространствена памет, както и на издръжливостта, която морските бозайници проявяват, за да достигнат до запомнените от тях места. Добродушни, любопитни и високоинтелигентни. Но за разлика от делфините, те не се поддават така лесно на дресировка. Като тревоядни, те трудно могат да бъдат съблазнени чрез подаване на храна.

Морските крави имат особена телесна конструкция, която е приспособена към специфичните им условия на живот. По – голямата част от деня те прекарват в паша и сън на дълбочина от 1 до 3 м. Следователно те трябва да регулират подемната си сила и да заемат по възможност хоризонтално положение въвъ водата. Пъргавите и бързи плувци сред морските бозайници, като делфините например се позиционират във водата с помощта на опашния плавник и гръдните перки. Морските крави са тромави. Непрекъснатото движение на перките би им коствало много повече енергия, отколкото може да им даде растителната храна.

В хода на еволюцията морските крави са развили много плътни и тежки ребра. При възрастните те достига т 60 % от теглото на скелета. Така центърът на тежестта се измества на пред, което им помга да се гмуркат във водата. Освен това белият дроб е разположен почти по цялата дължина на трупа, което също е важно за стабилната хоризонтална позиция. При сблъсък обаче тежките ребра могат да костват живота на морската крава. Те не са гъвкави, чупят се бързо и зарастват бавно. Често мястото на счупването се възпалява. Образуват се израстъци, които пречат на животното да пази равновесие.

Зрението им е много слабо и това не е нещо необичайно за растителноядните животни, които не преследват целенасочено определена плячка. При морските крави се прибавя и обстоятелството, че те се придвижват често и през нощта и в тинести води. Но слухът им е отличен. Без проблем чуват тонове в диапазон от 5000херца. Това е честотата на звуците, които издават морските крави. Най – често те се разменят между малкото и майката и звучат като скърцане на врата. Правени са тестове на морски крави от изследователите Гордън Бауър и Боб Бонди, като Бонди установил, че морските крави без проблем ч1уват и тонове с честота 40 000 херца! Човешкото ухо не може да долови подобна честота.

Муцуните на морските крави са силно окосмени. Става въпрос за вибриси, които са подобни на мустаците на котката и са дълги колкото малкия пръст на ръката. Те обаче имат чувствителността на показалец. За близки разстояния морските крави ги използват като зрителен орган и откриват с тях храната си. Вибрисите им придават необикновени способности. Още преди 100г. един немски изследовател установил, че вибриси има не само по муцуната , но и по цялото тяло. Доскоро учените са предполагали, че това е особеност само на морските крави,но вече е установено че тя е типична и за даманите / Hyracoidea /, вид малки африкански бозайници, които наред със слоновете са най – близките роднини на морските крави. Но учените и досега не са успели да разгадят напълно функциите на вибрисите. Предполага се че морските крави улавят с тях звукови трептения и промените в морските течения.

/ цялата информация за тази тема е взета от списание " ГЕО" , както и от сайта на списанието в интернет/.

Следваща тема: Змиорки 

***********************************************************************

mimi75:

Привет и днес приятели! Ето и новата тема за:


Змиорките

Змиеподобни риби

Разредът на змиоркообразните съдържа над 600 вида, от които основните семейства са тези на речните змиорки, мурените и морските змиорки. Формата им наподобява тази на змиите с издължено и гъвкаво тяло с дължина от 15см. до над 2 м., което им позволява да се придвижват като се огъват. Лишени от тазов плавник, змиоркообразните притежават само един плавник в горната част на гърба, а гръбният, аналният и опашният плавник са се слели.
Тези риби имат дебела кожа, която отделя слуз, за да бъде хлъзгава. Тя е покрита със закърнели люспи при речната змиорка; мурената и морската змиорка са лишенеи от такива. В по – голямата си част морски риби, змиоркообразните се срещат навсякъде: от крайбрежието до дълбините / под 2000 м. дълбочина /. Американската и европейската змиорка живеят в сладките води на реките, езерата и блатата през по – голямата част на живота си или около 10 години. После започват пътуване, което продължава над 5000км., за да се размножат в Саргасово море. Накрая умират във водите, където са се излюпили.

Метаморфоза
Снесените на дълбочина / между 400 и 700 м. / яйца се оплождат. От тях се раждат прозрачни плоски ларви с формата на лист. Различни от възрастните екземпляри, тези личинки са само няколко милиметра. Ларвите се изкачват на повърхността, където ги подхваща морското течение Гълфстрийм и ги отнася в по – студените води не европейското крайбрежие за повече от 3 години. Те порастват и достигат размери от 4 до 8см.

Жертви и хищници
Всички змиоркообразни са хищници. Те се хранят с водни безгръбначни, земноводни, риби и ракообразни. Мурената с дълги и тънки зъби внушава страх, защото може да бъде агресивна и да „ инжектира” отрова, която е опасна в различна степен според застрашеността й. Тя живее скрита в неравностите на скалите и ловува на тъмно благодарение на силно развитото си обоняние. Понякога напада даже октоподи. Макар и хищници, змиоркообразните са също жертви заради вкусното си месо. Ценени са като храна още от преди античността. Днес се смятат за деликатес и са обект на усилен риболов.

Видове
Морската змиорка / Conger conger / живее в крайбрежните води на Атлантика и Средизенмо море, но може да се спуска до 1000 м. дълбочина

Европейски змиорки / Anguilla anguilla / имат сребрист оттенък. Мъжките са от 30 до 60 см., а женските от 40см. до 1,50м.

Петниста мурена / Gymnothorax moringa / обитават тропическите и умерени морета и обичат плитките води.

Змиорки заргани / Nemichthyidae / са снабдени с челюсти и зъби с форма на пила. Те им позволяват да захващат антените и крачетата на ракообразните, с които се хранят. Оттам и прозвището им – „морски бекасини”.

Змиорките от семейство Heterocongridae приличат на водорасли, полюшващи се на морското дъно. В това положение срещу течението – те ловуват.

Единствен представител на семейството си, голямоустатата змиорка / Eurypharynx pelecanoides / притежава огромна уста, на която дължи и наименованието си „ пеликаноподобна”.

Речна змиорка

Електрическа змиорка. Най-известният представител на тези любопитни животни безспорно е електрическата змиорка (Electrophorus electricus), обитаваща плитчините, разливите и притоците на Амазонка и Оринико, както и недълбоки сладководни басейни в Южна Америка. За последното значение има и фактът, че хрилете и са недоразвити, и тази риба диша и атмосферен кислород.

Електрическата змиорка обаче всъщност не е змиорка, въпреки силната външна прилика, от която идва и тривиалното и название, и принадлежи към отделно семейство. Всъщност е по-близка със скатовете. На дължина може да достигне около 3 метра, с тегло до четиридесет килограма. Това, което я прави наистина опасна и отчасти печално известна обаче не е единствено размерът и - към него трябва да се прибавят още две особености. Отпървом, ниската соленост на водите, които електрическата змиорка обитава, я принуждава да произвежда електрически заряди с по-високо напрежение (около 400-500V) и сила около 1 ампер, като съответно мощността може да достигне пик около 500-550W. Втори път - рибата е изключително издръжлива, и може да произвежда импулси буквално с дни, което не е толкова често срещано явление сред електрическите риби. Тя е и единствената, за която се смята, че може да умъртви здрав, възрастен човек. Всъщност, през нито един от етапите на своето развитие, електрическата змиорка не може да контролира напрежението на импулсите, но може да регулира тяхната интензивност. Когато не е активна, излъчва слаби, регулярни групи, служещи и за ориентация - тъй като при достигане на зрелост рибата загубва способността си да вижда - като тези пулсации рязко се покачват в състояние на възбуда. Във всички случаи, електричеството и служи освен за ориентация, така и за защита, както и за лов - странното където е, че електрическата змиорка не умъртвява плячката си (менюто и включва земноводни, както и други риби), и не би се докоснала до мърша.




Следваща тема: Безчелюстни риби

***************************************************************************

mimi75:


Здравейте! Ето и поредната морска тема за:

Безчелюстните риби

История
Преди около 500 млн. години във водата се появяват първите гръбначни. Макар да притежават гръбначен стълб, те нямат нито люспи, нито плавници, нито челюсти. Те поемат храната със закръглената си и месеста уста. Първите риби с челюсти се развиват едва 65млн. години по – късно. Днес всички риби разполагат с челюсти, с изключение на миногите и миксините, които образуват подтипа на безчелюстните. Те се различават от рибите по хрилете и липсата на чифтни плавници. Макар че миногите са класирани с миксините, те са близки и до други видове риби.

Миксини и миноги
Миксините и миногите си приличат с рибите по факта, че живеят в една и съща среда. Семейството на миксините включва 30 – на морски видове, които се срещат главно по тинестите дъна на умерените морета между 20 и 1300м. дълбочина. Миксините често се заравят в тинята: все пак те умеят да плуват както напред, така и назад, като извиват тялото си. Миногите пък наброяват 40 –на вида, от които 32 никога не напускат сладките води. Срещат се от двете страни на тропиците в умерените зони. Миксините често са дребни; най – едрите не надхвърлят 80 см. Морската минога, наричана още голяма минога, може да достигне 1 м. / на снимката горе /

Миксините и миногите имат вретеновидно тяло, хрущялен скелет и голяма, лепкава кожа. При миксините мозъкът не е защитен както при миногите с черепна кутия, а гръбначният стълб е останал в примитивно състояние. Обратно на миксините, които са слепи, миногите имат развити и добре виждащи очи. Но миксините компенсират този недостатък с отлично обоняние.

Устата при безчелюстните служи за смукане и пробиване. Тази на миксината, която прилича на капчук с устни, крие език с две хрущялни пластини, снабдени с рогови зъби; устата на миногата образува фуния или диск, снабдени също със зъби.
Миксините отделят лепкава слуз, която им помага по – добре да се плъзгат във водата и тинята, да се измъкват от хищници и паразити или да задушават жертвите си, които слепват хрилете им. Когато са обезпокоени, някои отделят значително количество слуз. Затова и миксината е наречена най - хлъзгавата риба.
Безчелюстните са паразити: те се закрепват за различни риби. Миногата понякога успява да пробие кожата на жертвите си / риби и китообразни /, като се закрепва за тях с устната си вендуза. С роговите си зъби тя дъвче плътта на жертвата, а след това всмуква кръвта й. По – хищните миксини се вмъкват в хрилете на жертвите си, обикновено умрели или умиращи риби. Понякога успяват да проникнат в тялото на животното, като пробиват кожата му. Най – напред атакуват органите, а после плътта, която стриват преди да погълнат. Тогава остават само скелетът и кожата.
Миксините снасят в морето няколко десетки овални яйца, предпазени в рогова черупка. Тези яйца с 2 см. в диаметър се полагат по дъното и се задържат с помощта на влакна. Морските миноги се размножават в сладки води. В зряла възраст те преплуват в реките стотици километри. Преди чифтосването мъжкият изгражда гнездо във формата на леген с помощта на камъни, които пренася в устата си. Изтощени от тази миграция и от постенето, възрастните скоро умират. От яйцата, малки и многобройни / до 260 000 /, излизат ларви, които ще се трансформират от 3 до 5 години по – късно във възрастни екземпляри. За месец те се сдобиват с уста и действащи очи. Тогава трябва да се върнат в морето, където ще чакат възрастта за размножаване: 1 или 2 години.

Ето и един линк за най - любопитните: миногата
vbox7.com/play:4e127914&al=2&vid=12318034


Следваща тема: Рибите в морето

*******************************************************************************

mimi75:

Привет отново приятели! Ето и поредната морска тема за:

Рибите в морето

Общи черти
Гръбначен стълб, хриле за дишане, плавници: с това се отличава 20 000 –те вида риби, от които 12 000 са в моретата. А люспите? Не всички морски гръбначни са покрити с тях. Есетрата например е загубила почти всички през дългата си еволюция. Днес морските риби се делят на 2 големи групи. Различават се по скелета: той може да бъде хрущялен, като този на акулите, скатовете и химерите, или костен, като на повечето други риби.
Пълен напред
Основен орган за придвижването на рибите е опашният плавник. Гръбният и аналният плавник позволяват на рибата да се движи по права линия, а тазовите и гръдните плавници възпрепятстват клатенето. При видовете с плавателен мехур гръдните плавници служат за завиване и спиране. Като се наблюдават плавниците на морските риби, може да се установи начинът им на живот. За да плуват бързо, тонът и ветроходът например, имат раздвоена опашка, която се движи бързо. За да „ ходят” по пясъка, морските лястовици имат подобия на пръсти на гръдните плавници. А с тазовите си плавници като вендузи попчетата успяват да се закрепят по скалите.
Хриле като бели дробове
Животът в морето изисква някои приспособления. За да уловят кислорода във водата, много по – рядък отколкото във въздуха, рибите разполагат с много разклонени хриле. Повечето поглъщат водата през устата и я изхвърлят през хрилете. Костните риби от открито море / тонове, скумрии и др. /, които трябва да плуват бързо и дълго, се нуждаят за осигуряване на интензивната си мускулна дейност от много кослород, ето защо плуват с отворена уста. Такова е положението и при хрущялните риби, чиято хрилна система не е толкова ефикасна: акулите в открито море плуват непрекъснато с отворена паст, за да плакнат добре хрилете. Не толкова активните дънни акули и скатовете могат да дишат неподвижни.

Слухът
Рибите възприемат много добре цветовете, но виждат само наблизо. Много по – добре развити са сетивата им за вкус и обоняние. С вкусовите си папили, разположени в устата и по главата, те улавят близките миризми; с ноздрите си засичат далечните. Друг източник на информация са звуците, които се разпространяват добре във водата. Рибите долавят прекрасно и вибрациите и движенията във водата благодарение на страничната си линия. Този канал по цялата дължина на страната им служи като радар. Така те са способни да анализират средата – локализират препятствие, враг и т.н.
Прехрана
Малко морски риби се хранят с растения. Рибите – хирурзи се хранят с водорасли, какти и рибите – папагали. Мощната човка на последните им позволява да сдъвкват корали. Планктонът е храна за много риби. Те го всмукват през устатаили, по подобие на ската морски дявол, го завържат с филтри. При хрилете. Рибите – пеперуди, подобно на много крайбрежни риби, са лакоми за малки безгръбначни и разполагат с издължена муцуна за ровене край скалите. Много морски риби са хищници. риба папагал
Криеница
За да се предпазят, рибите се крият. В морето има много скривалища: водорасли, корали, пясък , скали... Зеленушките успяват при най – малка опасност да се заровят в пясъка или да се скрият в неравностите. Младите сафриди се крият под медузите. Друг начин да се скриеш е да се представиш за друг вид. Това правят морските игли, които приличат на листата на морските треви, сред които живеят, или червените антенарии, които имитират сюнгери. каменна риба
Въоръжаване
За да се отбраняват, някои риби са отровни. Такъв е случаят с морския дракон, който се заравя в пясъка. Шиповете по гръбния му плавник, свързани с отровна жлеза, могат да нанесат сериозни наранявания. В топлите области летящият морски скорпион неутрализира хищниците си с тялото си, покрито с отровни бодли. Други риби имат токсична плът или събират в части от тялото си силна отрова. Сред оръжията на морските риби можем да споменем зъбите като бръснач при тигровата акула, електрическите заряди на скатовете – торпили или хитростта на морския таралеж, който се изпълва с вода, за да не бъде погълнат.
Групиране
Животът на пасажи позволява на някои видове да избягат от хищниците, които се затрудняват да изберат жертва сред тази маса. Плувайки по координиран начин, те създават впечатлението за един огромен индивид. Някои съюзи с други видове позволяват на рибите да осигурят спокойствието си. Актиниите по кораловите рифове са с отровни пипала и подслоняват рибите – клоуни, които не се боят от отровата им. Така хищниците не смеят да нападат защитените риби – клоуни, а последните привличат жертви към устата на актиниите.
Различни морски среди
Открито море: тъй като не предлага удобни места за криене, то принуждава обитателите си да плуват непрекъснато.
Коралови рифове: срещат се в тропическите зони. Привличат невероятно многообразие от видове, които си съперничат по окраска и странност в приспособяването си.
Пясък, тиня и чакъл: подслоняват богата, но дискретна фауна: плоски тела, бледи цветове... Начин да се измъкнеш от хищниците, но и да издебнеш жертвата.
Скали: разположени в умерените и студени области, те изобилстват от водорасли, червеи, малки ракообразни, черупчести и риби.
Треви: в осветлените зони до 20 м. дълбочина, те образуват истински подводни прерии.
Сладко – солени води на устията на реките и крайбрежните блата: привличат младите риби, които понасят липсата на сол.

Магията на цветовете
Някои риби като епинефелуса, сменят цвета си според настоението; други, като сардините, не могат да свалят сребристата си ливрея. Средата, възрастта, промяната в пола / някои риби, като златоперката с възрастта от мъжка се превръща в женска / могат да променят и разцветката на рибите, което им позволява да общуват или да се крият. Видовете от открито море приемат зелени, сини или кафяваи тонове; дънните риби – неутрални оттенъци. Такъв е случаят с плоските риби / калкан, писия /, които се сливат с дъното благодарение на петнистата си ливрея.
     
Твърде любопитни факти само за любопитни играчи!!!

Баща , който ражда
При морските кончета ражда бащата. Месец след като е приел в коремния си джоб снесените от женската яйца, мъжкият се закрепва с опашката си за водорасло. След това започва да се клатушка. Джобът се разширява и изпуска малките морски кончета, които се устремяват към повърхността, за да напълнят с въздух плавателния си мехур.
Салон за грижи
Всеки ден малките риби – чистачи се срещат с големите риби. Странен навик? Не, просто размяна на добри обноски. Чистачите освобождават „ клиентите” си от паразитите и частиците храна, които им пречат... дори във вътрешността на устата! За да им се отплатят, хищниците ги оставят да живеят.
Със свой спасителен пояс
За да не потънат, акулите са превърнали огромния си черен дроб във вътрешен поплавък. Мазнината, която той съдържа, има по – малка плътност от водата: ето защо акулата не потъва. Костните риби имат мехур, изпълнене с газоообразна смес, чийто обем променят в зависимост от налягането на водата. Той се нарича плавателен мехур.

Следваща тема: Видове морски риби

--------------------------------------------------------------------------------

mimi75:

Привет отново приятели! И честит празник на Плевен! Ето и следващата тема за:

Морските риби

Морска лястовица
Морската лястовица / екзосет /, риба на тропическите и умерени морета, е снабдена с любопитни плавници, които се разтварят при излизане от водата, за да се осъществи дълъг планиран полет. Така тя се опитва да се отърве от преследвача си, обикновено риба тон.

Рибата ветроход живее във водите на Атлантическия океан. Когато плува на повърхността, тя разперва големия си гръбен плавник, който прилича на корабно платно. Може да изскача внезапно от водата със 100 км/ч.

Морският дявол
Скатът манта придвижва грациозно теглото си от 2 тона в тропическите води, като маха с плавници сякаш са крила на птица. Разположена между два рога, устата му поглъща планктон и малки риби. След това водата се изхвърля през процепи под корема.

Риба папагал
Храни се като пасе водорасли по рифовете на Индийския, Тихия океан и Червено море. Като стърже коралите, прави пясък. Размер: 50 – 70 см.

Ивичеста морска лястовица
Това е господарят на дъното в крайбрежните води на Атлантика и Средиземно море. Размер: 40 см.

Риба скачач
Тази риба от Индийския океан живее в мангровите гори. Способна да остане извън водата, тя се придвижва с голяма скорост и лови насекоми в тинята. Размер: 15 см.

Риба бръснач
Плува отвесно, надолу с главата и минава незабелязана сред тревите. При опасност се крие сред бодлите на морския таралеж. Размер: 15 см.

Риба таралеж
Риба от Индийския и Тихия океан. Развила е различни защити: месото и е отровно, а при опасност се изплълва с вода и изправя бодлите на люспите си. Размер: 50 см.

Барбун
Среща се на 30 – 40 м. дълбочина в Средиземно море и субтропична Африка. Живее на уседнали пасажи. Размер: 20 – 25 см.

Златоперка
Тя живее в Атлантика, Средиземно и Черно море. Всички златоперки се раждат мъжки, после стават женски. Размер: 60 – 70 см.

Зеленушка
Среща се в Средиземно море и Атлантика. Цветът й позволява да се крие идеално сред тревите. Размер: 45см.

Епинефелус
Голям хищник. Живее около скалистите брегове на Атлантика. Размер: 60 – 70 см.

Сардина
Разпространена е в Атлантика и Средиземно море и живее на големи пасажи. Среща се на дълбочина до 200м. Размер: 20 – 25 см.

Треска
Треските живеят на плътни пасажи през деня и се разпръсват през нощта. Някои осъществяват големи миграции в Северния и Атлантическия океан. Размер: 1, 50 до 1, 80 м.

Вентузова риба
Живее в тропически и умерени морета. Благодарение на вентузата на главата тя се закрепва за големи животни / костенурки, акули.../ и мигрира с тях без усилие. Размер: 1 м.

Риба трион
Живее в тропическия и умерен Атлантически океан. Дългата й муцуна служи за ровене в пясъка или тинята, за да намери храна. Размер: 4 – 6 м.

Камбала
Тази плоска риба от Атлантика и Средиземно море живее полегнала на лявата си страна. Размер: 70 – 90см.

Следваща тема: Речните риби

*********************************

mimi75:

Привет отново приятели! Приемете един специален поздрав от мен, една учителка в днешния 24 май! Гордейте се с езика ни, направете го свой приятел, дори оръжие, с което може да постигнете много, да отидете на неподозирани места, да докоснете всяко сърце! Опитайте се да пишете грамотно, колкото и трудно да ви се струва. Всеки ден гребете от морето на знанието според силите, уменията и способностите си! Честит празник на всички!!!


Речните риби / видове /

Сладките води представляват едва 3 % от всички води на Земята, като останалите 97% са солени. Сладката вода съществува под формата на реки, потоци, блата, мочурища и локви. Съдържанието на кислород, бързината на течението и химическият състав на средата са характеристики, които влияят на наличието на различни видове сладководни риби.

Речен костур / Perca Fluviatilis / Костурът е риба, която се среща в почти всички езера, блата и реки.

Американски сом / Ictalurus melas / Произхождащ от Северна Америка, той е внесен в Европа, където обитава блатата и реките с бавно течение.

Шаран / Cyprinus carpio / Вид типичен за застоялите води, който може да достигне 15 кг. в зряла възраст.

Златиста какракуда / Carassius auratus / Това е дивата разновидност на прочутата червена аквариумна рибка, внесена от Китай.

Речна мряна / Barbus barbus / Четирите мустака около устата и служат за тактилни органи.

Речна михалца /Cobitis taenia / Tова са дънни риби, т. е. обитават дъното на водните потоци.

Уклей / Alburnus alburnus / Taзи малка сребриста рибка живее в плитки води и се изкачва често до повърхността, за да улови насекомо:казва се, че кълве.

Пъстърва / Salmo trutta / Тя е една от малкото риби, които могат да живеят в хладните води на бързите потоци.

Европейски липан / Thymallus thymallus / Много ценен от гастрономите, той се храни главно с насекоми, които лови по повърхността.

Платика / Abramis brama / В търсене на малки безгръбначни, платиката рови из тинята на бавнотечащите реки и езерата, които обитава, като оставя лесно различими дупки.

Щука / Esox lucius / Голям хищник. Самотни риби, защото се събират с представители на другия пол само през размножителния период.

Следваща тема: Жаби, тритони, саламандри

*****************************

mimi75:
Здравейте отново! Ето и поредната порция любопитни факти. Този път тя е за:


Жаби, тритони и саламандри

Смятани за символ на дявола на Запад, жабите дълго време са били свързвани с вещиците и техните занимания. Обратно – в Египет жабата е знак за плодородие и живот, защото в много страни със сух климат присъствието й се свързва с благодатния дъжд.

Земноводните са най – примитивният клас на гръбначните, но и най – малобройният – 4000вида, състоящ се главно от жаби, тритони и саламандри. Те донякъде са свидетели на важен етап от еволюцията: преминаването от водна среда към суша. Появили са се преди 360 милиона години под формата на ихтиостеги, самите те произлезли от „ еволюирали” риби, земноводните постепенно са се разселили по блатата и влажните места по цял свят, с изключение на полярните области.

Земноводните имат някои общи черти, запазени от предишния им воден начин на живот. Голата им и нежна кожа е чувствителна към изсушаването. Ето защо подкожни жлези отделят слуз, която регулира изпаряването и позволява на кожата да запазва еластичността си. Именно през кожата земноводните абсорбират вода и дишат тъй като дробовете им не са достатъчно развити да изпълняват самостоятелно тази функция. Подобно на влечугите, земноводните трябва да поддържат температурата на тялото си: те са студенокръвни животни. Ето защо те са по – често срещани в топлите и влажни области.

Метаморфоза
Повечето от безопашатите земноводни / водни и крастави жаби, дървесници / преживяват метаморфоза, която трае според видовете от няколко дни до година, както е при американската волска жаба. Яйцата на жабите, като тези на рибите са предпазени от желатинова обвивка. Те съдържат ларвата. След излюпването поповата лъжичка се развива бързо и се променя след поредица метаморфози. Поповата лъжичка притежава хриле за да диша и опашка. Крайниците и се оформят. Белите дробове заместват хрилете, а опашката изчезва – миниатюрната жабка е готова да напусне водната среда.

Твърде любопитно: При растежа тя се свива! Докато възрастната парадоксална жаба / Pseudis paradoxa / не надхвърля 8см., поповата лъжичка може да достигне 25 см. и повече. По време на метаморфозата нейното променящо тяло се свива.
Някои видове жаби мътят яйцата си във вокална торбичка / разположена под устата / даже и в стомаха си. Така австралийската жаба поглъща двайсетина яйца. Когато настъпи моментът, тя ще изплюе поповите лъжички.


Безопашатите
20 семейства жаби / водни , крастави, дървесници /, над 2700 вида по цял свят. кафява дървесна жаба
Те обхващат водни, крастави жаби и дървесници и са несъмнено най – големият разред земноводни. Повечето прекарват голяма част от времето си във вода и по – малко на суша. Но някои видове са или само водни, или само сухоземни. Наименованието им идва от липсата на опашка. Такава съществува при поповата лъжичка, но изчезва след метаморфозата. Предполага се, че загубата на този израстък позволява на безопашатите да усъвършенстват скоковете си. Снабдени с мощни мускули на задните крайници, жабите се придвижват на скокове, които могат да достигнат до 36 пъти дължината на тялото им. Във водата се придвижват, като плуват в стил бруст.

Опашатите

9 семейства тритони и саламандроподобни, 360 семейства. Обитават Европа, Северна и Централна Америка, Африка и Азия.
Възрастните тритони и саламандри са снабдени с опашка.Те се придвижват във вода и по суша чрез извиване на тялото. Сухоземни, земноводни или водни, те3 живечт в блатата, реките, планинските бързеи, пещерите и по дърветата. Но всички обичат хладни и влажни места. Понеже са плътоядни, те ловуват безгръбначни, главно през нощта. Възрастните обикновено имат бели дробове, но някои като протея, който прекарва целия си живот във водата, запазват хрилете си.тритон


протей
Безкраките
5 семейства, малко под 200 вида. Живеят в тропическите области на Америка, Африка и Югоизточна Азия.
Дълго време, считани за едри червеи, те все пак са земноводни. Издълженото им тяло, което може да надхвърли метър, не притежава крайници и запазва опашка само при най – примитивните видове. Обитаващи меката и влажна почва на тропическите гори или тината на реките, те дълбаят галерии с помощта на здравата си глава. Излизат оттам едва след падането на нощта, за да ловуват насекоми и ларви. Заради този начин на живот очите им са атрофирали. Но макар и покрити с кожа, те могат да долавят светлината. Компенсират липсата на зрение със силно развити обоняние и вкус.


Следваща тема: Змии

*******************************

mimi75:

Привет любопитковци! Ето и поредната нова тема посветена на:

ЗМИИТЕ

Влечуги

Класът на влечугите обхваща различни гръбначни, като гущери, крокодили, костенурки и змии. Потомци на земноводните отпреди 340 милиона години, влечугите са се приспособили към сухоземния начин на живот благодарение на изграждането на херметична обвивка., която не им позволява да изсъхват. Кожата им е покрита с люспи от кератин, а температурата на тялото им варира в зависимост от околната среда – събират топлина като се пекат на слънце.
Змиите се славят с лоша репутация, макар че повечето са страхливи, а не агресивни. Тези студенокръвни животни са най – вече сухоземни; някои са дървесни / живеят по дърветата / , други са водни или подземни. Змиите са близки с гущерите и най – вече със семейството на вараните, с които образуват надразреда на змиегущерите. Змиите изглежда са гущери, изгубили крайниците си, но някои видове, като боата, запазват останки под формата на два външни нокътя / шипове/. Лишени от клепачи, очите им са покрити с прозрачни ципи. Повечето не виждат добре, а някои са направо слепи. Все пак някои / американския смок удушвач / притежават остро зрение.

Многобройни семейства

Змиите / ophidias /наброяват 11 семейства и не по – малко от 2500 вида по всички континенти без Антарктида. Разграничаваме 5 големи групи: боа и питони, аспидови / кобри, банги, манги, коралови змии и морски змии/, сем. смокови, сем. отровници/ пепелянки и кротали / и сколекофидиите, или слепите змии. Най – впечатляващите обитават тропическите и екваториалните зони. Те са в покой през сухия сезон и започват активен живот през дъждовния. боа

Разтегателни челюсти и изключителен език

За да поглъщат животни със значителни размери, челюстите и костите на небцето при змиите са свързани с гъвкави връзки. Ето защо те могат да отварят устата си много широко. Насочените им назад зъби им позволяват да задържат жертвата.
Особеното разположение на вътрешните органи позволява на змиите да поглъщат жертвите си цели, даже ако са с голям размер. Издълженото им тяло има от 200 до 500 прешлена според видовете, а дължината им варира от 10 см. до 11м. Лишени от външни уши, змиите все пак са чувствителни към трептенията и звуците с ниска честота. Трахеята, която започва от муцуната, позволява на змията да диша, докато поглъща жертвата си. Бял дроб. При много змии левият дял е атрофирал или несъществуващ. Само боата и питонът запазват и двата дяла. Бъбреците – и двата са от дясната страна. Езикът на змиите е изключително чувствителен орган. При придвижването с него събират информация под формата на микроскопични частици. След това химичните сигнали стигат до органа на Якобсон, разположен в предната част на устата. Така змията може да определи дали се намира в близост до възможна плячка, до хищник или партньор.

Гъвкаво тяло

Много змии са сухоземни и се придвижват, като извиват тялото си на една или друга страна. Водните змии използват същия прийом, за да плуват. Едрите видове / боа, питон/ притежават мощни мускули, позволяващи им да се движат в права линия. Те се опират на силно подвижните си коремни люспи, които приплъзват тялото им напред, но този начин на движение е много – по бавен. Пустинните змии, като рогатата пепелянка и гърмящата змия, са се приспособили към нестабилната повърхност / пясък /. Те се придвижват чрез странични извивания, като изхвърлят напред обърнатата си настрани глава, а това им дава необходимия тласък.питон

Убиване на жертвата

Чрез удушване
Боата и питонът ухапват жертвата си, а след това се увиват около нея, за да я задушат. Те поглъщат първо главата, за да избегнат риска да бъдат ухапани. Когато боата или питонът атакуват по – едри животни, като антилопата, на тях им отнема над 1 час, за да ги погълнат и много дни да ги храносмелят. През това време тялото им се деформира произволно.

Чрез впръскване на отрова
Змията захапва жертвата и я отравя чрез отровните си зъби.
Извадени зъби. Когато влечугото отвори уста, зъбите се изнасят напред. Отровата от торбичката изтича по зъбите през вътрешните канали. Когато челюстите на змията са затворени, зъбите се свиват. Предпазени от обвивка, те се прибират към небцето. Усойниците и кроталите притежават много съвършена система на органите за отравяне. Отровните им зъби могат да будат с дължина от 4 до 4 см. Когато паднат, те се заменят незабавно.

Устойчиви яйца
Подобно на много влечуги, змиите се размножават чрез яйца: те снасят понякога до 80 яйца / боата/. Плодът е обвит в гъвкава черупка, изпълнена със зародишна течност. Някои змии като пепелянката са яйце живородни: яйцата им се излюпват в тялото на майката. Малките са обвити в ципа, от която ще излязат в момента на снасянето. Не съществува истинско майчинство при змиите, само някои видове се увиват около яйцата си и ги защитават до излюпването. Малките от умерените области, родени през есента, не могат да се хранят до пролетта и растежът им спира през този период.

Слепи змии
Някои видове прекарват по – голяма част от живота си в прокопаване на галерии под земята. Тези видове по – скоро приличат на земни червеи.Малката им уста, изцяло лишена от отровни зъби, е неспособна да ухапе човек. Тези слепи животни са безобидни, срещат се във всички тропически области и се хранят главно с червеи и насекоми. Някои са се специализирали и нападат мравуняци и термитници.Тялото им е тънко, покрито с гладки люспи, достигат максимална дължина 80 см. Имат кръгла масивна глава и къса опашка, която напълно определя приспособеността им към подземния живот на копачи.

Неотровните
Боата и питонът, които не притежават отрова, са най – големите змии. Те са около 70 вида, обитаващи всички топли райони. Хранят се с гръбначни, бозайници, птици, които задушават, преди да ги погълнат цели и да ги усвоят много бавно. Смоковете са най – многобройни и най – разпространени / около 2000 вида/, а хранителният им режим зависи от размера им. / от 12 см. до 3, 5 м. /. Повечето от зъбите на смоковете притежават отровни жлези, но са разположени в дъното на устата. Ето защо, те не могат да впръскват отровата си.


изключително рядко срещан питон с 2 глави

Следваща тема: Видове змии


***********************************

mimi75:

Здравейте отново приятели! Ето го и парадът на:

Видове змии

Кралска кобра / Naja naja /. Това е най – дългата отровна змия / размер над 5 м. /. Тя притежава много характерен силует: с качулка, която се разтваря зад главата й, за да внуши страх на враговете си.

По - страшни от кобрите, дървесните мамби са прочути с пъргавината и агресивността си, подобно на тази зелена мамба / Dendroaspis angusticeps /. Ухапванията им често са смъртоносни.

Мрежовидният питон / Python reticulates /, достигащ до 10м., е най – едрата от азиатските змии. Понякога навлиза в градските зони и дори в къщите.

Въпреки името си, кралският питон / Python regius / не надхвърля 2 м. и е най – миролюбивият от събратята си.

Питонът seba / Pithon seba /, който може да достигне 7м., обитава африканската савана. Местното население се бои от него, защото е агресивен.

Най – известната, боата удушвач / Boa constrictor /, живее в горите от Мексико до Аржентина. Може да достигне до 5 м. дължина.

Относително малка, не надминава 1, 5 м. Предимно дървесна, смарагдовата или кучешка боа / Corallus caninus / живее по дърветата на екваториална Америка.

Анакондата / род Eunectes / може да достигне 11м. дължина, 70 см. диаметър и тегло 500 кг.

Подобно на тази Micrurus frontalis, кораловите змии имат малко тяло, красиво оцветено в червено, жълто и черно. Когато сметнат, че са заплашени, се опитват да скрият главата си в извивка на тялото.

Азиатските бунгаруси / род Bungarus / също са коралови змии, но са много по – едри / 2м. / и по – агресивни от американските си братовчеди.

Тайпанът / род Oxyuranus / живее в Австралия. Тази змия, с размери от 3 до 4 м., е изключително агресивна, а ухапването й почти винаги е смъртоносно.

Смокът от Монпелие / Malpoeon monpessulanus / е най – голямата западноевропейска змия / 1, 5 – 2 м./. Тя се среща в гъсталаците на Южна Франция.

Щитовидната усойница / Vipera aspis / достига от 50 до 70 см. дължина. Тази отровна змия се среща на много места във Франция.

Габонската усойница / Bitis gabonica / може да достигне 2 м. Геометричните рисунки по нейния гръб й позволяват да се скрие в горите.

Тифлопсът / Typhlops vigrescens / e сляпа змия / между 18 и 30 см. /, живееща в Австралия.

Пепелянката / Vipera berus / не надхвърля 70 см., обитава Европа, а също и Централна Азия. Тя е на изчезване поради унищожаването на средата, в която живее.

Водният смок / Natrix natrix /, дълъг 50 – 70 см., е може би най- често срещаната змия в Европа. Отличен плувец, той живее в близост до водата, където се храни главно със земноводни.

Американският кротал / Crotalus cerastes / запазва при всяка смяна на кожата си по един пръстен в края на опашката.Тези последователно разположени пръстени образуват звуковия орган, от който идва името му „ гърмяща змия”.

Само един вид морски змии / сем. Hydrophiidae / плуват в открито море. Те притежават сплесната опашка, която им служи за плавник. Най – дългите достигат 3 м.


Следваща тема: Костенурки


***************************************

mimi75:

Привет отново приятели! Ето и темата за:

Костенурките
Костенурката е застрашена!!!
Водни и сухоземни
Днес костенурките са най – старите влечуги. Те са се появили преди 200 милиона години, много преди змиите, гущерите и крокодилите. Били са съвременници на динозаврите и са ги надживели. С къща на гръб, едни обикалят с бавни крачки гори, поляни и пустини в умерените и най – вече тропическите области; други ловко се придвижват в езера, реки или океански дълбини. Подобно на всички влечуги, костенурките имат нужда да регулират температурата си и изпадат в летаргия в страните, където има зима.

С къща на гърба
Уникална в животинския свят, корубата на костенурката е съставена от 2 свързани помежду си части. Гръбната предпазва гърба: другата – нагръдника – пази корема. Цялата коруба представлява броня, изградена от около 60 костни плочки. Гръбните израстъци, покрити с големи люспи, са споени с ребрата и прешлените. Корубата се е развивала според начина на живот на различните видове. При сухоземните костенурки, тя е станала по – лека благодарение на изтъняването на костите. Водните притежават по – гъвкава и по – еластична коруба, за да могат по – добре да плуват.

Видове
Класификация
Разграничават се 2 големи групи: скритошийни, които движат врата си вертикално и прибират напълно главата си, и страничношийни, движещи шията си хоризонтално и неспособни да си приберат главата напълно.

Дългошиеста костенурка / Chelodina longicollis /
Леопардова костенурка / Testudo pardalis /
Европейска блатна костенурка / Emys orbicularis /

Голямоглава костенурка / Platysternum megacephalum /

Костенурка – алигатор / Macrochemys temminckii /
Слонска костенурка
Американски тинести костенурки
Червенобуза костенурка
Tryonyx – вид меки костенурки, с почти плоска коруба, представляваща втвърдена кожа, мека отстрани, и много дълга шия. Често доста едри, но много бързи и ловки.Срещат се в реките на Азия, Африка и Северна Америка. Преследвани заради вкусното им месо.

Повечето от костенурките са водни. Живеят и в моретата, но главно в сладки води, подобно на семейство Еmydae обхващащо 90 вида или 1/3 от днешните костенурки. Представителите му живеят главно в Северна Америка и Югоизточна Азия, по рядко в Европа.
7 познати вида морски костенурки са част от семейство Chelonioidae. Снабдени в повечето случаи с хидродинамична коруба, те се придвижват във водата благодарение на предните си крайници, развили се като плавници, а задните им крайници им служат главно като кормило. Друга особеност: те имат вторично небце, което им позволява да си отварят устата за хранене без водата да навлиза в белите им дробове. Така те са принудени редовно да излизат да дишат на повърхността. Както много други морски животни, костенурките плачат със солени сълзи!!! Така те отделят излишните соли, съдържащи се в организма им.
Съществуват 40 сухоземни костенурки по света. Срещат се главно в горещите области.

Дишане с краката
Твърдостта на корубата пречи на костенурките да дишат с движения на торакса като бозайниците. Вдишването и издишването на въздуха с белите дробове се извършва чрез издължаването или свиването на крайниците им, свързани чрез мускули с дихателния апарат. Водните костенурки дишат и през кожата, чрез стените на гърлото, както и чрез ципести мехури, разположени около клоаката / общ отвор на чревния, отделителния и гениталния апарат /.Устата също е специфична: челюстите нямат зъби, но са обвити с рогово вещество, което оформя човка.


Меню от месо и зеленчуци
Много бавни, за да ловуват, сухоземните костенурки са главно вегетарианки. Треви, листа, кълнове и плодове съставляват всекидневната им храна. Все пак те се хранят и с умрели животни. Много от водните са всеядни: ядат ракообразни, водорасли, насекоми, жаби, риби, сюнгери. Повечето се задоволяват да отворят уста и да всмукват водата, за да задържат плячката си, докато други дебнат жертвата си. Маскирани в черупките си с ракообразни шарки и цветове, те чакат търпеливо преминаването на жертва, която ловко поглъщат.

Голяма продължителност на живот и мудност
Затруднени от корубата си, сухоземните костенурки се придвижват много бавно: с няколко метра в час. Благодарение на крайниците си като плавници водните костенурки са много по – бързи. Скоростта на внушителната кожеста костенурка може да достигне 36 км. / ч. Но легендарната мудност на сухоземните костенурки обяснява може би изключителната им продължителност на живота. Макар, че водните живеят между 40 и 75 г., някои сухоземни надхвърлят век. Една костенурка от Сейшелските острови, донесена от остров Мавриций през 1776г. от френски пътешественик, е починала през 1928г. след 152г. прекарани в плен. Тъй като не е била малка при пристигането си, възможно е да е живяла около 200 г. !

Размножаване
Разликата между мъжкия и женския индивид рядко е съществена, до такава степен, че са трудно различими от неспециалист. Но в размножителния период поведението на мъжките се долавя ясно, защото те правят знаци на партньорките си. При сухоземните костенурки битките са много чести, а бъдещият баща ухажва „ красавицата си” по странен начин: нанася и леки удари с глава. По време на половия акт някои видове, обикновено по – едрите, издават впечатляващи звуци. При водните костенурки любовният танц е по – разнообразен. Плувайки под вода и на повърхността, бъдещите родители си тъкрат брадичките и муцуните.
Броят на яйцата, които снася женската зависи от размера на животното: от 1 до 4 при дребните видове, 100 при по – едрите. Но почти всички изоставят яйцата на съдбата им.

От джуджета до великани
Най – дребните костенурки едва надхвърлят 10 см., като сухоземната Homopus signatus или клемидата на Мюленберг / Clemmys muhlenbergii / воден вид от Североизтока на САЩ. Гигантската костенурка от Галапагос / 1, 40м. 250 кг. / е най – внушителната от сухоземните видове. Но рекордът във всички категории принадлежи на кожестата костенурка, която може да стигне до 2 м. и 900 кг. Растежът на едрите костенурки може да продължи през целия им живот, докато този на дребните видове спира след няколко години.

Следваща тема: Крокодили / ще бъде качена след 20 юли /


**********************************

desi23:

Зеброиди е общото название на всички хибриди на зебрата. Те се получват в резултат на кръстосването на мъжка зебра с друг представител от същото семейство – магаре, кон или пони. Техните наименования са съответно зебраре, зеброкон и зеброни. Тези уникални животни имат структурата на тялото на женската, а от мъжкия са наследили райетата, като те не покриват цялото тяло.
Дзо е животно хибрид, получено при кръстосването на як с домашна крава. Резултатът е животно, което е много по-голямо от кравата и яка. Всички женски родени от този вид са фертилни, т.е могат да имат потомство. За разлика от женските, мъжките не могат да имат наследници. Дзо се среща най-често в Тибет и Монголия, където се използва за работа, тъй като е много по-силен от своите родители.
Кама е получена в лабораториите в Дубай, с кръстосването на лама и мъжка едногърба камила. Камите се раждат само в резултат на изкуствено оплождане, тъй като разликата в размерите изключва естественото междувидово размножаване. Целта на учените е била да създадат животно, с размерите и издръжливостта на камилата и приятния темперамент и повечето количество вълна на ламата. Всички ками могат да имат потомство. Те имат къси уши и дълга опашка като камилите, но раздвоено копито, както при ламите, и най-важното – нямат гърбици.
Полярното гризли е получено с кръстосването на гризли и бяла мечка. Въпреки близкото си генетично свойство, двата вида мечки обикновено се избягват в естествени условия. През април 2006 г. обаче, ловци застреляли на о-в Банкс в Северозападните територии на Канада странна на вид мечка, чийто ДНК-тестове, извършени от биогенетиците на организацията Wildlife Genetics International в Британска Колумбия, потвърдили, че животното е родено в естествени условия от майка-полярна мечка и баща-гризли. Учените смятат, че причината е, че при топенето на ледовете белите мечки са се преместили по на юг, в територията на гризлито. Полярните гризлита са фертилни.

Тигона е по-малък по размери от родителите си. На тегло тигонът достига до 180-200 кг. Мъжките лигри и тигони са безплодни, докато женските могат да имат потомство. Женските лигри могат да се сношават с тигри, и да раждат тилигри, или с лъвове, и в този случай да раждат лилигри. 





***************************************


mimi75:

Здравейте отново приятели! След малка пауза, дойде отново времето за поредните любопитни факти!


Крокодилите
Семейство – крокодили
Видове:
Нилски крокодил: Crocodylus niloticus
Блатен крокодил:Crocodylus palustris
Морски крокодил:Crocodylus porosus
Алигатор от Мисисипи: Alligator mississippiensis
Очилат кайман:Caiman crocodylus
Малък кайман: Paleosuchus
Гавиал от Ганг;Gavialis gangeticus
Ръст: от 1.20 до над 7 м.
Тегло: от 400кг. до 1 тон
Размножаване: полова зрелост: между 7 и 10 год.
Бременност: от 2, 5 до 3 месеца
Брой на яйцата: от 10 до 80 според вида
Продължителност на живота: до 70 години
Храна: месоядни / насекоми, риби, птици, земноводни, бозайници /

История на семейството
Животните с „ праисторически” произход, които оформят днес разреда на крокодилите, са най – големите, най – тежките и най – развитите влечуги. Разпределени в 3 големи семейства, те се срещат най – често по речните брегове и в тропическите влажни зони на всички континенти, както и на някои океански острови. Алигаторите населяват Новия Свят и Китай. Крокодилите, които се отличават от алигаторите по четвъртия зъб на долната си челюст, видим дори при затворена паст, имат по – обширна зона на разпространение. Именно в тази група се срещат най – едрите представители. Последното семейство – това на гавиалите, а само с един представител – гавиалът от Ганг.
Привърженици на водата
При тези полуводни животни очите, ушите и ноздрите са разположени на върха на главата, като им позволяват да остават почти напълно потопени и да наблюдават околността. При потапяне ноздрите и ушите се затварят с клапи, а очите се предпазват от трети клепач: ципа, която се движи хоризонтално. Според размера си крокодилът можа да остане под вода, без да диша от 40 мин. до 1 час. Крокодилите имат „второ небце”, което им позволява да си отварят устата под водата, като продължават да дишат с външните си ноздри. Те са изолирани от устната кухина с клапи от мека тъкан.нилски крокодил


Гълтачи на камъни! Често се откриват камъни в стомаха на нилските крокодили. Наистина изглежда, че тези влечуги ги гълтат, за да се потапят по – лесно!
Домашен любимец! Римските императори са използвали крокодилите за представления, а някои са ги отглеждали като домашни любимци!
Дълго чакане! Крокодилите имат остри зъби, които, макар и редовно сменяеми, не са създадени за разкъсване и дъвчене на месото. Крокодилите трябва да завличат жертвите си на дъното и да чакат те да се разложат, за да ги разкъсат.

Покажи ми муцуната си
Дължината и широчината на муцуната зависят от хранителните навици на крокодилите, които се отличават при различните видове. Най – големите, като нилския или блатния крокодил и алигатора са с къса, широка и сплесната муцуна: те се хранят с разнообразна храна, като риба, птици и разнообразни бозайници / маймуни, антилопи и др. /. Други видове, като гавиалът и крокодилът от Ориноко, са с дълга заострена муцуна, удобна за улавяне на риба, която те много обичат.
очилат кайман
Търпелив...
Търпелив и хитър, крокодилът дебне плячката си си неподвижен. Кожата му в кафяви, зелени и черни тонове му осигурява идеална маскировка във водата и сред тревите. С чувствителния си слух и проницателно зрение, той чака някое животно да дойде да пие вода, често по здрач. Внезапно нападната, дребната жертва се поглъща веднага. Когато става въпрос за едри бозайници, крокодилът ги завлича в дълбоки води, стиснал ги със здравите си челюсти и ги удавя, като се завърта около себе си многократно.
... или агресивен хищник
Все пак някои видове проявяват по – малко търпение и преследват активно жертвите си. Нилският крокодил, който се храни с риба, птици или копитни / биволи, гну и др. /, е особено агресивен. Когато жертвата е в обхвата му, той използва цялата сила на опашката си, за да я зашемети, преди да я захапе със страшните си челюсти.

Крокодили и хора
Нападащи стадата и понякога хората, крокодилите отдавна предизвикват страх и преклонение. Това двойно чувство е преминало през вековете. В древен Египет нилският крокодил се е подвизавал под името Собек. Хората му се молели преди преминаване на стадо през брод. Даже му е бил посветен град: Крокодилополис. Появява се в сцени, описващи лова, на които той е обект. В много други области на света / Индонезия, Индия, Пакистан и в голяма част от Африка / хората са го издигнали в култ.

Застрашени крокодили
Кожата на крокодилите, много ценена за луксозни кожени изделия / чанти, колани и обувки / е причина за интензивното им унищожаване. След Втората световна война тази дейност особено много се активизира, като застрашава днес всички видове крокодили. Наложи се да се изградят природни резервати, за да се съхрани най- вече застрашеният гавиал. В тези охранявани територии яйцата се събират, малките се отглеждат на сигурно място и се пускат на свобода, когато достигнат размери, достатъчни да се защитават сами от многобройните хищници. Изградени са също стипанства за отглеждане на крокодили, за да не се намалява много популацията в природата.

Следваща тема: Китове


**********************************

mimi75:

Привет отново! Малко неочаквано, но заради предстоящото събитие реших да избързам с темата за:

Китовете
Разред: китоподобни
Подразред:беззъби китове
Семейства / Видове/: има 3 семейства китове: сиви / само сивият кит /, бели / гренландски кит, черен кит, кит – пигмей/; ивичести или финвали / обикновен финвал, син финвал, финвал на Рудолфи, финвал на Брайд, малък финвал, гърбат кит /
Размер /тегло:
От 5м. и 3 тона / кит - пигмей /
До 28м. и 120 тона / син финвал /
Размножаване:
Според вида по едно малко на 1, 2 или 3 години
Дълголетие:
От 80 до 100 години
Храна:
Планктон, ракообразни, риби

Въпрос на семейства
Китообразните с е делят на две групи: такива с балени / китове финвали, ивичести китове / и други със зъби / кашалоти, делфини, морски свине.../. Истинските или подразред беззъби китове имат балени и образуват 3 семейства: бели, сиви и ивичести китове. Тези огромни бозайници, най – едрите на планетата / 120м. за синия финвал / живеят във водата, макар че дробовете им се нуждаят от въздух. Обитават умерените и студените морета, където намират изобилие от храна. Повечето от финвалите живеят във всички океани. Гренландският кит обаче обитава само арктическите морета, а сивият – Северния Тихи океан.кашалот

Истинско сито
Китовете се хранят с риби, калмари и крил, животински планктон от миниатюрни скариди. Някои, като синия финвал, са много капризни и се хранят само с крил; други, като финвалите на Рудолфи – с ракообразни и риба. Всички процедират по един и същи начин: поглъщат огромни количества морска вода заедно с плячката. След това с помощта на езика изтласкват водата през балените, които задържат храната. Изхранването и размножаването са едни от главните мотиви за миграцията на китовете.

Далечни пътешественици
След миграция от 6000 до 8000км., китовете се намират през лятото в студените полярни води. Там те наддават, като поглъщат тонове от изобилния по това време крил. След това прекарват студения сезон в умерените или тропически морета, където женските раждат обикновено по едно малко след близо година бременност. Майката инжектира в гърлото на китчето много хранително мляко. Малкото поема между 50 и 60 л. Мляко на ден в продължение на 6 месеца до 1 година. Майката много се грижи за малкото, което се отделя от нея на една или две години.

Сивият кит
Той е единственият, който се храни с организми от дъното на морето / крабове, миди.../, като прецежда тинята. Този кит от Северния Тихи океан предприема дълги сезонни миграции. Прекарва лятото в Арктика и идва през зимата да се размножава в топлите води на Калифорнийския залив. Сивият кит се съвкуплява по пътя си на юг. Женската ражда по едно малко на всеки две години. При раждането си то е дълго 5м. и тежи 500кг.

Големи музиканти
Някога песента на китовете измъчвала моряците: те мислели, че тя е на морските сирени, които искат да ги завлекат на дъното на океана. Дълго време биолозите отказват да приемат, че китовете могат да пеят. Но в началото на 50 – те години в морето при Бермудите бяха направени първите записи на това пеене. Най – характерните звукове изглежда служат за общуване: например за определяне на територия. Свързани също с размножаването, тези звукове са доловими на големи разстояния.

Истинска оперна дива
От всички китообразни гърбатият кит издава най – сложните звукови откъси, като навързва ридания, стонове, ръмжене, въздишки, скърцания или цвъртене. Всеки индивид се разпознава по гласа и по особените теми, които се променят с времето. Едно пеене може да трае 10 минути, след това да се повтаря понякога в продължение на часове. Изглежда, че всички възрастни от този вид могат да пеят, но мъжките са особено талантливи. Гърбатите китове пеят много по време на размножаването.гърбат кит

Странни гости
Китовете имат „ въшки”! Това са ракообразни, които образуват втвърдявания като брадавици. Тъй като тези паразити не се натрупват на едно и също място при различните видове, те дават на специалистите точен критерии за разпознаването на китовете.

Загадъчен език: скокът
Гърбатият кит е и добър спортист. Той успява да изхвърли десетина пъти поред 30 –те си тона извън водата, като прави мощни и елегантни скокове. Да си представим 400 души да скачат едновременно! След това пада по корем или гръб. Много обяснения се дават за скоковете на китовете: сватбено парадиране, средство за общуване, техника за събиране на рибните пасажи, метод за отърваване от паразитите, игра, демонстрация на сила...

Дишането
Като бозайник, китът трябва да се изкачва на повърхността, за да диша. Той изхвърля мощно въздуха от дробовете през „пръскалата”, а после вдишва. След кратка пауза той повтаря многократно операцията, преди да изчезне. Когато животното отвори пръскалата, за да издиша, влажният и топъл въздух се кондензира над водата и образува фонтан от капки. Височината и формата на фонтана зависят от вида. Така гренландският кит издишва две струи, а гърбатият – ниска дебела струя.

Рекорди
Някои китове могат да останат под вода до 80 мин., без да дишат! Финвалът пък може да се гмурне до 500 м. дълбочина!

Защитени животни
Враговете на кита са два: голямата косатка от семейството на делфините и ...човекът. Ловът на китове съществува от векове: изглежда, че баските и ескимосите са първите китоловци. Но две по – скорошни открития, моторният кораб и харпунното оръдие, увеличиха лова на китове. Днес някои видове почти са изчезнали от обитаваните от тях територии, а други са сериозно застрашени. Те вече са сред защитените видове. Все пак стотици екземпляри се убиват всяка година.

Инструменти за изследване
Дълго време научното наблюдение на китовете е било трудно. Наистина тези животни прекарват от 5 до 10 % от времето на повърхността, а много от тях живеят в открития океан. Днес специалистите разполагат с нови техники. След разпознавателни снимки те правят биопсии. За целта те се доближават до кита с лека лодка и забиват до гърба му плавник стрела с кух връх, с който вземат проба от кожата и мазнината. Пробите, анализирани в лаборатории, позволяват да се опознае добре животното и да се определи полът му. Днес вече е сигурно, че ако два кита плават заедно, то това е семейна двойка. Скоро ще може да се определят генетичните връзки между групите китове в една и съща зона.

И ако всичко това знание за китовете ви хареса, непременно прочетете книгата от Херман Мелвил „ Моби Дик” – една от най вълнуващата история за китове!

Следваща тема: Акули



***********************

geri861986:

Ехидна

--------------------------------------------------------------------------------
Ето малко информация и от мен,нещичко за ехидните: Класификация царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови подтип: Chordata Гръбначни надклас: Tetrapoda Четирикраки клас: Mammalia Бозайници подклас: Prototheria Първични разред: Monotremata Еднопроходни

ЕхидниЕхидните (на латински: Tachyglossidae) са от клас бозайници. Срещат се в Австралия, о. Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред — птицечовката — женската снася яйца, след което кърми малките. Тялото ѝ наподобяващо таралеж е покрито с дълги бодли и косми, човката и е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида.Характерни особености


Ехидните са бозайници. Те са типични сухоземни животни. Активни са предимно нощем, през деня почиват. Срещат се в Австралия, о-в Тасмания и Нова Гвинея. Принадлежат към разред еднопроходни и също като другия представител на този разред — птицечовката — женската снася яйца, носи ги от 7 до 10 дни в коремната си торба. Новороденото достига едва 12 мм дължина и ближе млякото, стичащо се от млечните жлези. След 6-8 седмици малките са дълги вече 10 см и майката ги крие в гнезда. Наблюдава се появата на бодли. Тялото им е наподобяващо таралеж. Ехидните използват бодлите си за защита — подобно на таралежа те могат да се свиват на кълбо. Човката им е удължена, за да може да достигне мравките, термитите, червеите и ларвите, с които се храни. Семейството съдържа два рода с 4 актуално съществуващи вида. Ехидните живеят повече от 50 години.
Както при птицечовките така и при ехидните — всички проводи (яйцепроводи, семепроводи и пикочопроводи) на животното се свързват в един — клоака. Мозъкът на ехидната е по-добре развит от този на птицечовката. Тези животни имат много добър слух и лошо зрение, усещат всяко сътресение, имат добре развито обоняние.
Ехидните се хранят предимно с мравки, термити, други насекоми, дъждовни червеи и, за разлика от птицечовките, могат да не се хранят дълго време (до 1 месец). Намирайки насекомо, ехидната изхвърля своя дълъг, тънък и лепкав език, с който хваща плячката. Те поглъщат камъчета, които им помагат в храносмилането, подобно на птиците.


***************************************

geri861986:

хайде сега малко информация и за птицечовката

--------------------------------------------------------------------------------

Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) е малък плаващ бозайник. Ендемит на територията на Австралия, като се среща само в източната част на континента. Един от четирите оцелели представители на разред Еднопроходни, като видовете от този разред са единствените бозайници, които дават потомство като снасят яйца. Птицечовката е единственият оцелял представител на семейство Птицечовкови (Ornithorhynchidae) и на рода Птицечовки (Ornithorhynchus). Намерени са обаче фосили на близки нейни роднини, като някои от тях са класифицирани в род Птицечовки (Ornithorhynchus). Отровна, снасяща яйца и с човка, тя е смятана за един от най-странните видове бозайници.
Общи сведения

Имат човка и снасят яйца. Яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите завършват в клоака. Хранят малките си с мляко, но млечните им жлези нямат сукални зърна. Гъстата, кафява космена покривка не пропуска вода и обхваща почти цялото тяло без човката и краката. Тя им помага да издържат на ниската температура на водата. Човката не е като на птиците, а е сравнително мека и чувствителна. Живеят около 10-15 години. Дължината на тялото е 60 см, като мъжките са малко по-големи от женските. От тези 60 см около 15 см се падат на лопатовидната опашка. Мъжките тежат около 2 кг, а женските 1 кг. Въпреки еднаквата дължина, мъжките са два пъти по-тежки от женските. Имат по пет пръста на всеки крак, които са свързани с плавателна ципа. Хранят се главно с червеи, гъсеници и ларви. Във водата птицечовката е в стихията си. Подобно на видрата и бобъра, тя показва невероятно изящни движения при плуване. На сушата обаче е тромава и мъчноподвижна.
Местообитание

Обитават речните крайбрежия в планините. Жилището е разположено в стръмните брегове, а главният вход се намира под водата. Рядко излизат извън повърхността на водата, снасят яйцата си по речните брегове. Женската снася 1-2,по-рядко 3 яйца.



************************************

geri861986:

Дивото куче Динго

--------------------------------------------------------------------------------
ЗАГАДЪЧНА история Дивото австралийско куче динго се счита за една от най-древните породи кучета. Всъщност въпросът и днес е спорен защото в обичайните зоо класификации дивото куче динго е отделено в собствени подвид от семейство Canidae: Canis familiaris dingo.
(Затова и го представяме тук - в секцията "Роднините".)Известният зоолог и писател Бернард Гжимек пише в книгата си „Четириногите австралийци”: „Вече повече от 100 години около кучетата динго се водят спорове. Кои са те? Истински диви кучета, подобни на вълците от Северното полукълбо или са сродни със смелите петнисти хиеновидни кучета в Африка? А може би просто са потомци на подивели домашни кучета? ... По строежа на зъбите и костите е невъзможно динго да бъде отличено от домашните кучета, няма и някакви други особени признаци, които да отличават тези животни от домашните кучета...”. Родословието на динго действително е пълно със загадки. Според последните генетични изследвания, това куче не може да бъде аборигенно за Австралия! Някои учени считат, че то е дошло на Зеления континент с азиатските преселници преди около 4 000 години. В труднодостъпните райони на Индонезия и днес живеят местен вид диви кучета – (вероятни - б.р.) предци на динго. Други твърдят, че прародителите на динго са били китайските домашни кучета, които са дошли в Австралия от Южен Китай преди около 6000 години. Трети считат, че динго произхожда от индийските вълци и кучетата париа, тъй като по физически особености то много прилича на тях. Вероятно то е попаднало на отдалечения континент заедно с мореплаватели от Индия. Дивото куче динго е със средна големина, със здраво мускулесто тяло, с рижо жълтеникава козина, глава с остра муцуна, къси уши и пухкава опашка. При някои ушите им са съвсем изправени, при други – висящи, по различен начин е извита и опашката им. Рядко, но се срещат и екземпляри с черна, тъмно кафява, бяла и петниста козина.
Дивите кучета динго правят своите леговища в пещери, ями или сред корените на големи дървета. За потомството се грижат и двамата родители. Майката кърми малките 4 месеца. Когато навършат 5 месеца, започва да ги учи на ловуват малки гризачи и зайци. На 1 година младите динго вече участват наравно с възрастните кучета в лова на едри млекопитаещи. Умни, предпазливи, подвижни, притежаващи прекрасно зрение и слух, динго предпочитат да живеят на семейства или малки групи. Всяка група заема и охранява своята щателно маркирана територия. Но понякога кучетата се обединяват, за да си помогнат в лова на кенгуру. Големите глутници нанасят вреди на фермерските стопанства.
В Австралия дивото куче динго е враг на всички овцевъди. Те го преследват и безмилостно го унищожават. А заедно с него „прочистват” и съвсем безвредната червено-кафява овчарка, която много прилича на динго.
В края на 19 век по молба на отчаяните фермери била изградена огромна ограда с дължина 5 531 км около пасбищата на Куинсланд, Нови Южен Уелс и Южна Австралия. Необходимостта от такава „противодингова” бариера днес бурно се оспорва, тъй като хищниците все пак успяват да откриват начини да заобикалят това препятствие. Освен това самите фермери страдат от огромните разходи, които поглъща поддръжката на тази гигантска „китайска стена” защото вълците, кенгурутата и птиците ему постоянно разкъсват мрежестата ограда.
Походът на фермерите срещу дивото куче динго с отрови, оръжия и капани развълнува и възмути австралийските любители на дивата природа. Кампанията, организирана от тях, постави дивото куче динго в центъра на вниманието. Много учени заговориха за важността на екологичната ниша, заемана от австралийското диво куче: ако динго бъде унищожено, кенгуруто ще унищожи всички пасбища и ще нанесе непоправими щети на овцевъдството. Според изчисленията на зоолозите, овцете са само 7% от храната на динго. Основната му храна са кенгуру, плъхове, торбести мишки, опосуми и торбестите бурсуци. През 80–те години на 20 век бе поставено началото на киноложкото увлечение по дивите кучета динго и се наложи австралийците да променят своето мнение за динго като хищник и паразит. Зоопарковете в Европа и Америка пожелаха да имат диво куче динго сред своите животни. Европейските и американските развъдчици на кучета започнаха да отглеждат динго в развъдници. Да притежаваш австралийско диво куче се превърна в символ на престиж и цената на малките кученца много се повиши.
Във Франция и Испания динго участва в изложби и побеждава другите представители на семейството. В Швейцария вече е разработен официален стандарт на австралийското куче динго. В Австралия пък се появиха развъдници, където се отглеждат кученца за тези, които биха искали да „осиновяват” диво куче. Динго
с лекота се поддава на опитомяване и изглежда съвсем дружелюбно като постоянно демонстрира уважение и любов към собственика си, към когото се привързва с цялата си душа и даже започва да защитава дома и децата му от възможни опасности. Но нито един фермер не би рискувал да остави през нощта динго в обора при овцете. Та нали древният ловен инстинкт може да се пробуди във всеки момент!Много австралийски развъдчици използват дивото куче динго при създаването на изцяло австралийски пастирски породи кучета като келпо или хилер чрез кръстоска с шотланската овчарка (коли). Повече за симпатичното келпи можете да прочетете в секцията „Разказахме ви”.
Веселото, палаво и интелигентно динго не се нуждае от особени грижи. Не е претенциозно за храна и е устойчиво на болести. Прекрасно се разбира с другите кучета. Отличителната му особеност е липсата на звънкия лай. То може само да вие и да ръмжи.
Подобно на опитомените вълци, това е куче за един собственик. Принципно не понася смяна на собственика. Или бяга, или гасне от тъга и умира. Както и другите кучета, при продължително отсъствие на контакт с човека бързо подивява. Динго е своебразно вторично подивяло куче, което е единствено по рода си в дивата фауна на Австралия. Независило как е попаднало на континента, там то е открило най-прекрасните условия за обитаниe – много дивеч, пълно отсъствие на врагове и кон*edit**edit**edit*енти – и много бързо се е размножило и разселило навсякъде.
Динго е куче със средна големина. Има стройно тяло, силни прави крайници, пропорционална глава с изправени уши и не много дълга пухкава опашка. Козината му е гъста, не не дълга, доста мека. Типичната окраска е ръждиво рижа или рижо-жълтеникава, с бяла козина в долнача част на лапите и края на опашката.
Динго живее предимно в откритите равнини или редките гори.
Женската ражда от 4 до 6 малки. Те се раждат в дупки или в естествени убежища в гората или сред скалите. Мъжкият също участва във възпитанието им. Чистокръвното динго не лае, а само джафка и вие. Отличните ловни качества и красивата външност на дивото куче динго не веднъж са изкушавали хората да се заемат с одомашняването му. Но дори възпитаните от мънички динго са толкова недисциплинирани и непредвидими, че е почти невъзможно да се отглеждат у дома.
Динго с лекота може да бъде кръстосвано с домашни кучета.
През 1958 г. в горите на Нова Гвинея е открито диво куче, което много прилича на динго, но е по-дребно на ръст. Класифицирано е като Canis dingo hallstromi. За съжаление и днес няма никаква информация за биологията на това куче.





**************************

mimi75:

Привет отново и от мен! Тъй като е лято, продължавам още малко с морските животни! Ето и темата за:

Акули

Подразред: Същински акули / с хрущялен скелет /
Видове: почти 370
Размер и тегло: от 24см. до 2 кг. / пигмейска котешка/
до18м. и 12 тона / китова акула /
Размножаване: едни видове са живородни, други снасят яйца, а някои са даже мътещи във вътрешността си.
Продължителност на живота: различна според вида
Храна: най – едрите са хранят само с планктон. Другите в по – голямата си част са рибоядни
Скорост: до 40км/ч.
95км/ч. при синята акула
Дишане: чрез хриле
Социален живот: единаци, но се струпват много, когато храната е изобилна


Акули във всички морета по света

На френски акула е requin - идва от реквием / заупокойна молитва в католическата литургия /.
От появата на предците им преди 400 милиона години, акулите са се разпространили във всички морета. Повечето не обичат твърде топлите води. Много тропически акули прекарват зимата до екватора, след това мигрират на север или юг в по – хладни води. Някои, като гренландската акула, са се приспособили към ледените води на полярните морета. Акулата булдог може даже да живее в сладки води и изкачва понякога течението на реки, като Амазонка в Южна Америка, изминавайки над 3000км.!

Китовата акула е напълно безобидно животно, въпреки впечатляващите си размери. Много спокойна, понякога тя се оставя да бъде яздена от водолази.
Всъщност, акулата съвсем не е такава, каквато я описват във филмите, книгите и т. н. Нападенията над хора са много редки – стотина годишно в целия свят!

Черен дроб, вместо пояс
За разлика от рибите, акулите нямат плавателен мехур, който им помага да плуват. По – тежки от водата, те веднага потъват, щом спрат придвижването си. При някои видове черният дроб съдържа леко масло, чието количество се променя според дълбочината и им позволява да контролират плавателността си. Така те могат лесно да изплуват и да се потапят.
Освен това кожата на акулите е много грапава при допир. Тя е покрита с изострени люспи. Те се наричат кожни зъбчета, защото наистина са такива, сраснали се с кожата!

Неравномерно развити сетива
С изключение на някои видове със зрение като на човека, акулите не различават ясно нито формите, нито цветовете. Напротив, обонянието им е изключително развито: могат да усетят капка кръв в 100 л. вода! Макар че слухът им е толкова слаб, колкото на другите риби, акулите усещат нискочестотните трептения, недоловими за човека. Малки клетки, групирани в надлъжни канали и образуващи страничната линия, позволяват на акулата да долавя промените в налягането, предизвикани от движението на животно във водата.

Странно шесто чувство
Акулите имат странно шесто чувство. Благодарение на органи в муцуната / подутини на Лорендзини /отварящи се чрез пори на кожата, акулите са способни да долавят много леки електрически токове. Така засичат електрическите сигнали от биенето на сърцето или от мускулните свивания на жертвата им. Учените смятат, че това шесто чувство им помага да се ориентират в океаните като компас, чувствителен към земния електромагнетизъм.

Яйца или бебета – акули
Обратно на костните риби, които хвърлят хайвера във водата, женските акули се съвкупляват с мъжките, които ги оплождат вътрешно. Много акули, като зебровите или спящите, снасят яйца, които се излюпват за няколко седмици или месеци според вида.Други, като пясъчната акула, са живородни: яйцето се развива във вътрешността на майката, която ражда живи малки. Ако раждането става средно година след оплождането, то бременността на бодлоперата акула бие всички рекорди: 22 месеца! Съществуват също мътещи в тялото акули. Яйцата се разпукват в корема на майката малко преди да бъдат хвърлени във водата.

Разнообразни менюта
Повечето акули са рибоядни. Най – едрите, като китовата или скитащата акула, се хранят изключително с планктон. Някои, като тигровата, са истински санитари на океаните, поглъщайки всичко: риби, чайки, бидони и човешки остатъци от храна. Трети се оказват по – взискателни към менюто си: пясъчните акули се хранят само с мекотели и ракообразни.

Видове:
Свинска акула – С тъмен цвят, тази акула със среден размер дължи името си на набитата си форма и на гърбицата си.
Пясъчна акула – Особено опасна, достига до 5м. дължина

Морска акула – Тази акула използва много дългия си опашен плавник, за да насочва рибните пасажи, които преследва. Достига до 6 м

Сива акула – Идеалната акула. Опасна за човека.
Синя акула – Среден размер / 3 – 4м. / Опасна за човека.
Черноморска акула - До 1, 5м. Преследвана заради вкусното й месо.
Свирепа акула – Въпреки името си, тази 3 метрова акула не е опасна за човека.
Черна бодлопера акула – Много опасна, със среден размер / до 2 м. / Най – разпространената акула в Северния Атлантик .
Риба чук – Основната й особеност е страничната форма сплеснатата й глава откъдето идва и името й.Очите й са разположени от двете страни на тази учудваща муцуна.

Мако – Достига до 4 м. и скача до 7 м. над водата.
Котешка акула – малък ръст / до 1м. / и с петната по кожата.
Гигантска акула - Огромна акула / до 11м. / с големи хрилни цепки се храни само с планктон.
Скумриева акула – Безобидна за човека, тази 4 м. акула яде само...скумрии.
Средиземноморска акула – Не надвишава 3 м.. Има 7 хрилни цепки и само един гръбен плавник, разположен твърде назад.
Голяма бяла акула – Най – голямата / до 10м. / има зъби от 8см.Една от най – опасните, но и най – редки акули.

Следваща тема: Делфини



**************************


mimi75:

Здравейте отново! Ето и поредната тема за:

Делфините

Род: китообразни
Семейство:Делфини / морски / или Platanides/ сладководни /
Видове: 37 различни вида
Размер и тегло: различни според видовете. Приблизително 2 м. и 110кг. за обикновения делфин.
Размножаване: 1 малко на всеки 2 – 3 години
Продължителност на живота: от 20 до 30 год. , но се смята че може да живее до 60 год.
Храна: риби, калмари, скариди
Скорост: 60км/ч.
Дишане: на всеки 20 – 30 сек, но може да остане под вода до 8 минути
Гмуркане: до 600м. дълбочина

Свръхнадарен атлет
Делфинът принадлежи към разред Китоподобни, като кита, кашалота и морската свиня, т. е топлокръвен бозайник, дишащ с бели дробове, който ражда своите малки и ги кърми. Съществуват 37 вида делфини, които се отличават помежду си по размера / голямата косатка може да стигне до 9м; обикновеният делфин не надхвърля 2 м. и по местоживеенето / студени и топли морета, реки /. Този бозайник превъзхожда рибите в много области: с неоспоримата си интелигентност, със силно развитите си сетивни органи / особено слухът /, но също и с анатомията си, която му осигурява във водата забележителна скорост и ловкост / 60км/ч., скокове на 7м. над водата /.

Общителен и солидарен
Делфинът може да умре, ако в плен е изолиран в басейн. Действително, когато е на свобода, той никога не живее сам. Движи се сред семейна група от няколко възрастни екземпляри, мужки и женски, без йерархия помежду им, придружени от техните малки. Всички ловуват и играят заедно.

Женски делфин и делфинче
Женската ражда най – често само по едно малко. Майката изтиква новороденото на повърхността, за да поеме първата си глътка въздух. Още с раждането си, малкото може да следва майката си, ако тя не плува мнго бързо. Кърменето става под водата. Бозките, снабдени с мускули, изтласкват млакото под налагане / то е много хранително: за 2 месеца малкото удвоява теглото си/. Кърменето продължава близо 16 месеца, а после се заменя с риба. През целия този период майката пази отблизо своето малко. Ако го нападне акула, тя не се кол*edit**edit**edit*е да разкъса черния й дроб с муцунката си!

Навсякъде по света
Делфините са разпространени във всички морета и океани по света: ако по – голямата част живеят в тропическите океани, делфинът на Комерсън предпочита само студените северни води.Голямата косатка и гигантският делфин пък посещават както студените океани, така и топлите норета. Гърбатият делфин се среща дори в естуарите на реките. Накрая, някои делфини като платанистите, с дълга и източена муцуна, живеят само в мътните води на тропическите реки / Амазонка, Ганг, Ян – Тзъ – Киан /.

Добро зрение и добър слух
Обонянието и вкусът не са твърде развити у делфина, но зрението му / поне за морските делфини / е по – скоро добро: очите му, силно раздалечени и изключително подвижни, долавят с точност много близки предмети, както във водата, така и във въздуха. Най – развитото и най – използвано сетиво на делфина е без съмнение слухът. Изключително деликатен, той долавя дори ултразвук / твърде висок, за да бъде дочут от човека / и му позволява да определя дълбочината, посоката и произхода на звука, а също и да общува с други делфини. Благодарение на ушите си, от които се забелязват само два малки отвора отстрани на главата, делфинът може да засече кораби, снабдени с радар, и да се отдалечи много бързо от тях.

Риба на всяко ядене
Всички делфини мигрират, за да следват рибните пасажи, с които се хранят. Риби, калмари и ракообразни: това е менюто на делфините. Косатката напада дори китове или своите събратя. Някои учени смятат, че делфинът парализира жертвите си, като ги бомбандира с ултразвук, излъчван от изпъкналото му чело. Това китообразно е снабдено и с остри зъби, като всички месоядни. Те му позволяват да разкъсва плячката си.

Дори когато спи, той е принуден да излиза на повърхността
Делфинът не може да остане повече от 8 мин. под водата. Двете му мозъчни полукълба се редуват по време на сън; едното винаги будува и дава сигнал за изплуване. Това е истинско автоматично управление на дишането.

Интелигентността на делфините
Мозъкът на делфина прилича на човешкия: също като нас, той притежава малък мозък и силно развита мозъчна кора. Не толкова анатомията на делфина, колкото неговото поведение подтиква той да бъде класиран сред най – интелигентните животни.

Общуване
Сигурно е, че делфините общуват помежду си чрез най – различни звуци: крясъци, такания и подсвирвания. При липсата на гласни струни, които позволяват на човека да говори, именно отворът за дишане препредава звуците, като кара въздуха да трепти. Предполага се, че делфините разполагат със сигнали за общуване, препредаващи различна информация. Но никой още не е способен да ги разбере и да напише речник на делфинския език!

Приятелят на човека
В Античността делфинът често е бил изобразяван върху мозайки, вази, фрески и скулптури... Изглежда винаги е бил приятел на моряците, играл си е около корабите и придружавал плавателните съдове. Делфинът е свързан и с историята на Франция, тъй като наследникът на трона Дофинът, взема назаем името му. Но дали човекът винаги е приятел на делфините, щом затваря някои от тях в атракционни паркове или ги лови в мрежите си?

Всички делфини
Морски делфини
Косатката- е най – големият / до 9м. дължина и 8 тона /. Напада както риби, така и бозайници: дори кит не може да го уплаши. Окраската на кожата му е черна и бяла.

Делфинът Афалина или твърде редкият синьо – бял японски делфин, са по – малки и не толкова страшни.

Белият зъбат кит Белуга надхвърля 4 м. и свири „като дрозд”.

Нарвалът притежава зъб, преобразуван в бивник, с дължина 2 м. Белугата и нарвалът се срещат в ледените морета на полярните области.

Сладководни делфини / Platanides /
5 вида сладководни делфини или платанисти живеят в Югоизточна Азия и Южна Америка. Тъй като имат твърде лошо зрение, те използват ехолокацията, за да се ориентират и ловуват в калните устия, където живеят. Гръбната им перка е малка, но гръдните им плавници са широки, а муцуната е дълга и тънка. розов делфин          амазонски речен розов делфин


Следваща тема: Пингвини



**************************

mimi75:

Привет отново приятели! Парадът на морските животни продължава... Днес е ред на:

Пингвини / императорски пингвин /

Пингвините спада към семейството на птиците, които не летят. / Разделят се на 2 големи групи : Бягащи – Щраус, Нанду, Ему, Казуар, Киви; и Императорските пингвини /.
Пингвините са древни птици. Още преди 80 млн. години те са били отлични плувци. Тогава някои от тях били по – високи от 2 метра.

Пингвински... студ
Императорските пингвини / Aptenodytes forsteri / живеят сред ледовете, оградени от студени води, като предпочитат бреговете на Антарктида. Някои видове се срещат и в райони с по – мек климат. За да устоят на полярните температури / до -50 С градуса и вятър със скорост 120км/ч. /, императорските пингвини са защитени с пласт тлъстина от 3 слоя пера. Анатомията и окраските в сиво, синьо, черно и бяло са еднакви при всички императорски пингвини. Но качулите, райетата и цветните линии върху главата и торса, както и ръстът и теглото, позволяват да се разграничават отделните видове.
Видове – 6 рода и 17 вида, 3 вида живеят на тропиците.
Очилат, златовежд / макаронен /, кралски, пингвин Адели..
папуаски пингвин

кралски пингвин

Хумболтови пингвини

Пингвин Адели


Златовежд пингвин

Магеланов пингвин



Качулат пингвин

Очилат пингвин

малък пингвин

Птици плувци
Императорският пингвин е идеално пригоден за живот във водна среда – хидродинамичното му вретеновидно тяло среща малко съпротивление във водата. Тесните му, но много силни малки крила са истински плавници, с които той се придвижва бързо, а опашката му и късите здрави крака с плавателна ципа му служат за кормило. Според вида, императорският пингвин може да остане под водата от 30сек. до 18 мин. Ловки и грациозни във водата, на суша те стават тромави. За по – бързо придвижване предпочитат да се пързалят по корем, отколкото да ходят!

Безкраен танц
Императорските пингвини живеят на колонии от хиляди индивиди. Женската снася едно единствено яйце на 2-3 години. Мътят мъжките – всеки по едно яйце, скрито в гънка на корема. Това трае 2 месеца, през които те въобще не се хранят / живеят от мастните си резерви : притискат се едни в други и непрекъснато се местят, за да се възползват всеки на свой ред от благоприятната топлина по средата на групата. / сформират се 30 гнездови колонии,от общо 150 000 птици /. За това време на гладуване 45 килограмовите птици загубват 40% от теглото си. Първоначално загубват по един килограм дневно. Първо се стопява коремната им мас, която е 5 – 6 кг., но после започват да отслабват и всички мускули. Понякога така изнемощяват, че не дочакват завръщането на своите съпруги. По време на скитането си женската се угоява и когато се завърне, тя е готова да смени изнемощелия си другар. Гушата й е пълна с полусмляна храна, събрана от скитанията й в морето. 2 дни пиленцето се освобождава от черупката на яйцето. Първата храна то веднага получава от майка си. Отначало наддава по 2 кг. седмично. Докато навърши 6 месеца, то е скрито под коремния кожух на майка си. А на 6 мес. малкото се покрива с пера. През септември цялото семейство се присъединява към останалите птици. Сформират се т. нар. „ детски ясли”. В тях се отглеждат по няколкостотин пингвинчета, които се пазят от птици гледачи.
Императорският пингвин е единствената птица, която почти не стъпва върху гола земя. През целия си живот, когато не е в морето, той се придвижва само по снежни полета и ледени блокове. Самото яйце е 500гр. и е с размери 12 : 9см. Появява се 25 дни след като се оформи двойката пингвини. Брачният съюз се запазва за цял живот!
Хранят се предимно с риба, раци и калмари, но не се отказват и от мърша и водорасли. Императорският пингвин е шампион по гмуркане сред птиците. Във водата развива скорост до 36 км / ч. и достига до 200 м. дълбочина!


Следваща тема : Медузи и корали



***************************

mimi75:

Здравейте приятели! Ето и поредната морска тема / малко подранила, но е ясно защо... / за:

Медузи и корали

Парливи животни
Хидри, медузи, актинии, корали образуват типа на книдариите, „ копривните мешести”. Тази група обхваща много примитивни водни видове, повечето морски. Тялото им с формата на торба има само един отвор, който служи за уста и анус. Около него са разположени като корона много пипала. Актиниите понякога имат стотици пипала. Те са покрити с клетки, действащи като спринцовки, пълни с парализираща отрова. Пипалата позволяват на копривните мешести, до едно хищни, да улавят плячката си / ларви, скариди, риби /, за да се хранят и да се защитават.

Уседнали или скитащи
Книдариите се срещат под две форми, наричани „ полип” или „ медуза” / да не се смесва с животното под това име /
Формата „ полип” съответства на по – скоро цилиндрично животно, закрепено на твърда основа. Устата му е горе, между пипалата.
Формата „ медуза” съответства на свободно животно, което плува и прилича на камбана. Устата му е насочена надолу. Книдариите прекарват целия си живот под едната или другата форма. Някои обаче при растежа си приемат едната, после другата форма.

Големите медузи
Големите медузи са снабдени с предпазна обвивка, чадърче, както и с преграда, обхващаща стомаха. Тези безгръбначни, които плуват, сред планктона, са прозрачни, желатинообразни и много богати на вода. Наистина тялото им представлява 95% вода / при човека са 70 %, а при рибите 80% /. Това им позволява да плуват лесно. Малко по – тежки от водата, медузите обаче трябва постоянно да отварят и свиват чадърчето си, за да не потънат и за да се придвижват.

Сложен цикъл на живот
За да се размножават медузите изхвърлят яйцата си праз устата. От яйцето се излюпва ларва, която плува известно време, а след това се закрепва за морското дъно и се превръща в полип. Той се разделя на слоеве, които малко по малко се отделят и от всеки се образува медуза. Все пак не всички медузи минават през стадия на полип. От яйцата на светещите медузи, виолетов и фосфоресциращ вид, се развиват направо млади медузи.

Внимание с медузите
От тялото на медузите висят пипала, с които ловуват. Допирът до тях може да предизвика у човека силни изгаряния. Отровата на медузите с многозначителното име „ морски оси”, които се срещат около австралийското крайбрежие, може да убие човек за минути. За щастие не всички видове са опасни. Въпреки огромния си размер, цианеята изгаря съвсем леко. Други медузи като аурелията / ушата медуза / са безопасни за човека. Някои животни не се страхуват от медузите. Има делфини и костенурки, които ги ядат, а малки рибки ги използват за убежище.

Армада от медузи
Диаметърът на медузите варира от няколко сантиметра до 2 м. Пипалата на цианеята от арктическите морета стигат до 20см. дължина, а тези на физалията 30см.!. Тази медуза от тропическия Атлантик притежава тяло с диаметър 10 – 20 см. и се появява като воал на повърхността. В група тези животни наподобяват някогашните военни флоти, затова ги наричат още „ испански каравели”. Най – голямата медуза в света тежи 381 кг.!

Актинии, корали, горгони
Сред книдариите се различава една категория животни, съставена от актинии, корали и горгони: това са „ животните цветя”. Те не приемат формата „ медуза”. Живеят винаги закрепени като полипи. Морските актинии са самотници, а коралите и горгоните живеят на колонии.

Морски актинии
Те живеят закрепени за скали, пясък или ракоини. Някои тропически видове достигат до 1 м. в диаметър. Когато са изплашени или извадени от водата, те свиват попалата си и образуват топка, като показват само кръгъл отвор. Актиниите могат да погълнат голяма плячка, което деформира тялото им докато я смелят! Някои служат за убежище на рибите клоуни, които понасят отровата им поради защитното си покритие.

Корали
Рифообразуващите корали отделят варовик, за да се закрепят устойчиво. Така постепенно си изграждат скелет. Един път годишно, при особено положение на Луната, те изпускат във водата милиарди мъжки или женски клетки, които се съединяват и образуват яйца. Тези корали обикновено живеят на колонии в бистри води и при температура минимум 20 C.
Рифообразуващите корали са в основата на учудващо архитектурно постижение. Големия коралов риф до Австралия, дълъг 2300км. е толкова впечатляващ, че се вижда с просто око от Луната!

Жив пръстен : атолът
В тропиците коралите участвуват в изграждането на коралови рифове. В Индийския и Тихия океан съществуват пръстени от плоски острови, които затварят една лагуна. Този пръстен, наречен атол, е съчетание от корали и варовикови водорасли. Слой подир слой те изграждат рифа, докато се покаже на повърхността.

Горгони
Горгоните приличат на сплеснати храсти или ветрила благодарение на твърдия си скелет от рогово вещество. Те се разполагат перпендикулярно на теченията, за да улавят преминаващия планктон. Горгоните живеят закрепени за дъното до 4000м. дълбочина. В топлите морета се срещат на дълбочина от 200 до 3000 м. В Седиземноморието само бялата горгона живее при силна светлина. Горгоните образуват колонии, които служат често за опора на други организми, като сюнгерите или хидрите, както и за жилище или храна на мекотели, като неосимниумите. Някои тропически видове достигат 1м. височина.

Червен корал
Червеният корал е горгона, чиито пипала не са от рогово вещество, а от варовик. Среща се в Средиземно море на дълбочина от 50 до 100м. Това е вид, типичен за стените и таваните на пещерите, където расте надолу със скорост 4см. на 10 год. Живеещи в колонии, тези многобройни бели полипи се свързват чрез канали и образуват храстчета с височина от няколко десетки сантиметра. Този вид има яркочервен или розов скелет, който се използва в бижутерията. Срещат се и някои бели колонии.

Меки корали
Съществуват корали без твърд скелет: алсиониумите.Те образуват разклонени месести колонии. Полипите в тях са свързани помежду си и са потопени в желатинообразна маса, което им придава известна гъвкавост. При опасност могат да се свиват. Ако гмуркач докосне върха на полип, постепенно всички се свиват: съобщението обикаля без проблем! Тези меки и пълни с вода корали се срещат в топлите морета, но също и в Европа.


Следваща тема: Раковини



************************

mimi75:

Здравейте приятели! Ето и последната морска тема посветена на:

Раковини

Мекотели с черупка
Черупчестите са мекотели, обикновено морски, снабдени с черупка, предпазваща мекото им тяло. Започват живота си като яйце, после се трансформират в ларва, която си образува твърда обвивка, след като се закрепи. За тази цел животното вплита в основа от протеини кристали на калциев карбонат, които се произвеждат от една гънка в тялото му, наречена мантия. Черупката расте с животното. Много коремоноги разполагат с нещо като” врата”, с която запушват входа на черупката. Ако е обезпокоено, мекотелото се дръпва навътре в „къщата” си и се затваря там далеч от дразнителя си. Върху някои раковини се различават пръстени: това са белези на растежа.

Живот под пясъка
От скалите до дълбините, всички морски среди са колонизирани от черупчестите, макар че повечето живеят в плитките води върху пясъчни или тинести дъна. Много от тях предпочитат тропиците, където се срещат най – разнообразни видове. Топлите води на кораловите рифове привличат много разноцветни конуси, каури с блестящ емайл, волути или тридакни. В заливчетата на скалистите брегове се срещат литорини, тръборози или патели, а по пясъчните брегове – много двучерупчести. Повечето от тях се заравят и живеят скрити в пясъка, но оставят често следи по плажовете.

Коремоногите
Водните мекотели се разделят на 5 основни класа, от които най – големият, тозина коремоногите, обхваща 40 000 морски вида, без да броим сладководните. Дишането обикновено става с хриле. Някои коремоноги дишат снабдени с дробове и затова трябва да излизат на повърхността, за да дишат.Тези морски охлюви имат силно развит крак, който съдържа вътрешните им органи. Обикновено идеално усукана около въображаема ос, тяхната черупка може да приеме формата на купол, барета или конус.

Двучерупчестите
За разлика от коремоногите, черупката им е разделена на две части. Те са свързани с еластично сухожилие, което позволява на животното да се отваря. Затварянето се осигурява от два силни мускула, закрепени върху черупката. За да се хранят двучерупчестите се открехват и филтрират органичните частици от водата. Животът им е по – спокоен от този на коремоногите, защото те са неспособни да пълзят. Ето защо остават зарити в пясъка или тинята, крият се по пукнатините на скалите или се закрепват върху някаква подпора.

Главоногите
Този клас обхваща хищни животни с добре развита глава, очи и пипала с вендузи, разположени около уста с формата на човка.Той групира октоподи,калмари и сепии, а само един вид главоноги притежава външна черупка: наутилусите. Във вътрешността си черупката им е разделена на много седефени клетки. Изпълнени с газ, те позволяват на животното да плува по – добре. Тялото на наутилуса живее във външното отделение – най ново и най – обширно.

Хитони и денталиуми
Те образуват два класа от примитивни животни, които се срещат в почти всички морета. Хитоните има черупка от 8 плочки, застъпващи се като керемидите на покрив и обхванати от пояс. Познати са над 600 вида. Те се свиват на кълбо като мокриците, когато са откъснати от подпората си.Що се отнася до денталиумите, чиято форма напомня слонски бивни, те са над 1000 вида.Тези дълбоководни мекотели се заравят в пясъка или тинята. Те нямат нито глава, нито очи, нито хриле, но притежават голям крак.

Видове
Тигрова ципея / Cypraea Tigris / - Тази раковина живее под коралите. Разпространена в Индийския и Тихия океан. Размер: 9см.

Златиста ципрея / Cypraea Аurantium/. Тя се среща извън рифовете в Югозападния Тихи океан. Размер: 9 см.

Розоволист мурекс / Chicoreus Palmarosae /. Този мурекс, приличащ на скулптура, живее в Шри Ланка и Филипините. Размер: 10 см.

Конус морска слава / Conus Gloriamaris /. Живее в дълбоките води на Западния Тихи океан. Размер: 11 см.

Гигантски долиум / Tonna Galea/. Присъства в повечето морета, защото ларвите му остават в този стадий дълго и плават по теченията. Размер: 15 см.

Епископска митра / Mitra Mitra /. Живее в плитките пясъчни води на индо – тихоокеанската зона. Размер: 10 см.

Пектен Лъвска лапа / Lyropecten Nodosus /. Среща се в открито море на югоизток от САЩ и Бразилия до 30 м. дълбочина. Размер: 11 см.

Южно морско гребенче / Chlamys Australis /. Оранжеви, пурпурни или червени, тези южни раковини имат едноцветна и блестяща черупка.

Гигантска тридакна / Tridacna Gigas /. Този гигант от кораловите рифове е най – голямото двучерупчесто в света. Може да достигне до 250 кг.! Размер: 1,30м.

Наутилусите някога са били част от преобладаващите морски безгръбначни. Днес съществуват само 5 вида в Западния Тихи океан. Нощни животни, те живеят на стотици метри дълбочина и рядко излизат на повърхността. Тялото им има от 40 до 50 пипала без вендузи. В романа си „Капитан Немо” Жул Верн дава името им на прочутата подводница на капитана „ Наутилус”.


Следваща тема: Огромна като обем, поне към 15 теми...
Птиците: Колибри


**************************

desi23:

Колибри

--------------------------------------------------------------------------------
Колибрито е сред най-малките видове птици. Те могат да се движат из въздуха,размахвайки крилцата си по19-20 пъти в секунда, като боря на маховете зависи от самия вид. Освен другите си качества, те са уникални и с това, че могат да се движат назад, никой друга група птици не може това. Скоростта с която се движат варира от около 15 метра в секунда или 54км в час.
Колибритата се хранят с нектар от цветята, което ги прави много важни,наред с пчелите, за опрашването на растенията.Също както пчелите те могат да извличат захарта от нектара и не събират нектар от цветя,които са с под 10% захарност.
В нектара няма достатъчно протеини, аминокиселини и витамини за нуждите на колибрито и затова то трябва да си набавя такива от други източници като се храни с паяци и други насекоми.
Повечето видове имат издължени човки, но някои са развили такива, свързани с определен начин на хранене, например някои имат къси човки, които използват за да събират нектара от цветя, които не са с удължени цветове.
Колибрито е еволюирало изцяло зависещо от заобикалящата го природа, т.е. от цветята с които се храни, затова и различните видове имат различни по вид и форма , функции човки, според цветята от които се налага да извличат нектар. Ако цветята изчезнат или намалеят колибрито е обречено на смърт.

Много от тях умират още през първата година от живота си, най-вече в най-уязвимия им период на излюпване и когато напускат гнездото. Тези, които успеят да оцелеят доживяват до около десет годишна възраст. Но този дълъг живот е само при някои видове, повечето живеят около 3-5 години.

Колибрито обитава различни части на Америка, от Аляска до Тиера де Фуего, включително и Карибските острови. По-голямата част от вида се срещат по тропиците и субтропичните зони на южна и централна Америка. По-малко се срещат в западната част на щатите и западна Канада.Колибрито е миграционна птица.
Мъжките не вземат участие в отглеждането на малките. Повечето видове строят гнезда под формата на чашка, на клона на някое дърво. Използват паяжини за да задържат компонентите на гнездото, а уникалните качества на паяжината позволяват гнездото само да се разширява заедно с растежа на малките.






********************************************

mimi75:

Здравейте отново приятели и честит празник на всички! Благодаря на desi23 за темата за колибрито и с нейно одобрение ще допълня още някои факти за уникалната птичка.

Колибри /допълнение /

Само рекорди и интересни факти
Гигантският бръмбар Голиат от тропическа Африка достига 11 см. дължина и 100гр. тегло, а пчелното колибри /Acestura bombus / от Куба, Перу и Еквадор – съответно 5, 7 см. и 1. 80 гр. Това са два противоположни рекорда сред най – специализираните за летене животински групи на земята!
Теглото на червеното отшелническо колибри /Phaetornis ruber / е 1, 64 – 1. 80 гр., а сърцето му – 0,04 гр., но въпреки това то се нарежда на първо място в цялото животинско царство като животно с относително най – голямото сърце!
Освен всичко друго, това е птицата с най - малко пера - около 1000 бр. / в сравнение с другите птици - 25 000 бр. /!
Някои видове дори хъркат по време на сън!
Подобен по размери е и върбинковият медосмукач, чието гнездо се побира в чаена лъжичка, а яйцата му са по – дребни и от грахово зърно. Среща се само на Големите Антилски острови и на дължина достига до 6см. Някои видове колибри се срещат много рядко и са на изчезване, затова са включени в Червената книга. Непрестанният стремителен полет изисква непрекъснато попълване на енергийните им нужди. Затова през деня те изяждат по 3 – 4 гр. нектар, т. е. два пъти повече от собственото си тегло.
Но не всички видове колибри са толкова малки. Някои видове са с размерите на на славей, чинка и дори на скорец / исполинското колибри /. Едрите видове са предимно насекомоядни. Те по – лесно понасят нощните застудявания и дори един вид, достигащ до Аляска, през последните години е видян на територията на Русия, където е прелетял до някои от Източните Командорски острови.

При лошо време, дъжд, ниски темперарури и най – вече всяка нощ колибрито изпада в състояние на вцепенение. Тогава телесната температура им се понижава почти до тази на околната среда, а и понякога спада и до 10 С градуса.Така птичките за кратко време икономисват необходимата енергия за поддържане на телесната температура. Сутрин и след подобряване на условията те постепенно възвръщат активността си.

Видове колибри
Известни са 340 вида, обединени в 100 рода и приозлизащи от едно семейство Колиброви / Trochilidae /
саблеклюно колибри


Бенджаминово колибри

Колибри - албинос / много рядък вид /



Синьо - зелено колибри / може да хърка! /

Колибри - сафо

Черноухо колибри

Червеногушо колибри

Пчелно колибри / най - малката птичка в света /

Вимпелоопашато колибри



******************************

desi23:

Здравейте, приятели! Ето Ви малко информация за птицата Глухар:

Глухарят (Tetrao urogallus), познат също като Див петел, е най-големия член на сем. Фазанови, достигайки над 1 метър дължина и 4кг тегло. Среща се в Азия и Европа, включително и в България.

Класификация
За пръв път е описан от Карл Линей (Linnaeus) през 1758г. със сегашното му латинско наименование - Tetrao urogallus.

Описание
Мъжкият и женската могат лесно да бъдат различени по размера и цветовете.
Мъжкият е по-голям, със средно тегло 4,3кг, достигащо да 6,3кг при големи екземпляри. На дължина е от 74 до 100см с размах на крилете от 1,2м. Перата по тялото са тъмносиви до тъмнокафяви, а по гърдите тъмнозелени с метален отблясък. По крилата и под опашката са от черни до бели.
Женската е много по-малка, с тегло около два пъти по-малко от на мъжкия (около 2кг). Тялото и от клюна до опашката е приблизително 54-63см, а размаха на крилете и е 70см. Перата по горната част на тялото са кафяви с черни сиви черти. От долната страна са по-светли и бледожълти.
И двата пола имат пера по краката, които ги защитават то студа през зимата. Те оставят ясни следи в снега през зимата и могат лесно да бъдат различени по размера на отпечатъците им. Имат светлочервени точки над всяко око където липсва перушина.
Малките имат защитна окраска, която ги защитава от хищници. На около 3 месеца, към края на лятото, малките постепенно започват да сменят “бебешката” си перушина и придобиват оперението на възрастни.

Разпространение и хабитат
Глухарят не е прелетна птица. Гнезди в северните части на Европа и в западна и централна Азия. Среща се предимно в планините, а на север, където е и по-разпространен и в равнинни гори. Предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, храсти, дървета със силни и хоризонтални клони на които спи, изобилие от вода и не на последно място мравуняци.
В България се среща само в иглолистните и буковите гори на местността Беглика. С тяхното изсичане намаля и броя на дивите петли. Сериозна заплаха за глухаря е и незаконният лов за препариране. Той е вписан в Червената книга на България, като изчезващ вид. През Август се проведе фестивала “Беглика фест”, чийто цели са да съхрани популацията му в България, като се обявят няколко ключови местообитания на глухари в Родопите за защитени местности.

Начин на живот и хранене
Глухарят се храни има разнообразна меню включващо листа и пъпки на растения, дребни плодове, насекоми, треви, рядко гущерчета и дребни змии, а през зимата предимно иглички от иглолистни растения. В изпражненията може да се забележат остатъци от храната им, които достигат 1см в диаметър и 5-6см на дължина. През по-голямата част от годината изпражненията са твърди, но с узряването на боровинките, те стават основна част от менюто на глухаря и изпражненията му стават безформени и синкаво-черни.
Дивия петел е тревопасен и се храни предимно с боровинки и други дребни плодове, както и семената на някои треви през лятото. Малките пиленца се хранят с по-богата на протеини храна през първите си седмици, която включва предимно насекоми.



През зимата, когато снега покрива повечето растителност на земята, Глухарят прекарва почти целите си дни и нощи по дърветата, където се храни с игличките на иглолистите дървета (смърч, бор и ела). Той се нуждае от пясък и малки камъчета, с чиято помощ храната се смила на по-малки парченца.
Мъжките „окупират” територия от около 500–600 хиляди квадратни метра, в която не допускат други мъжки. Женските също пазят своята територия, но тя рядко надхвърля 400 хиляди квадратни метра. Териториите на женските и мъжките могат да се застъпват.
Те са активни само през светлата част на денонощието (предимно сутрин и привечер). През нощта спят на хоризонтални клони по дърветата. Използват едно и също място за спане в продължение на няколко нощи.
Докато малките още не могат да летят, женската прекарва нощта с тях в гнездото. През зимата женските рядко слизат на земята, а повечето следи в снега са от мъжките.

Размножаване
Размножителния сезон при Глухарите започва между Март и Април и завършва между Май и Юни, в зависимост от началото на пролетта, развитието на растителността и надморската височина.
В началото мъжкия застава с повдигнати и разперени опашни пера, изправен врат, с клюн сочещ към небето, провиснали крила и започва типичната си ария. Тя се състои от четири части. Можете да чуете песента на Глухаря и да видите неговия танц.
Мъжкия прелита от дървото на което е стоя до някоя поляна в близост и продължава своя танц. Понякога той се отдава изцяло на изпълнението си и дори не обръща внимание на заобикалящите го звуци и движения. Това го прави лесна жертва на хищници и ловци. Заради това хората са мислели, че по време на танца си оглушава, от където идва и името му.
Глухаря е полигамна птица и не полага никакви грижи за малките.
Женските сами правят гнездата си, които представляват плитка ямичка на земята покрита с пера и клонки. В рамките на 10 дни тя снася от 4 до 12 яйца (обикновено около 8).Яйцата са приблизително със същия размери и форма като кокошите, но са покрити с кафяви точки. Мътенето продължава 26-28 дни.
В началото женските са много чувствителни към смущения или заплахи и лесно могат да напуснат гнездото. Гнездото обикновено е скрито под ниски клони на млади дървета или под паднали клони. Женската рядко прекарва повече то час извън гнездото, като през това време се храни. Яйцата се излюпват почти едновременно, след което тя напуска гнездото заедно с пиленцата.
През първите дни след излюпването малките са изцяло зависими от майка си и се нуждаят от топлина, тъй като не са в състояние да поддържат сами телесната си температура (41 градуса). През студените и дъждовни нощи женската топли малките на всеки няколко минути.
Те търсят сами храната си, която е основно насекоми: гъсеници, мръвки, бръмбари и др. малките растат много бързо и по-голямата част от енергията, която приемат се трансформира в протеини, които изграждат мускулите на крилата.
На 3-4 седмици вече могат да правят кратки полети и в топлите нощи спят сами на клони в дърветата. На 6 седмици вече са в състояние да поддържат сами телесната си температура. На 3 месеца сменят перушината си и вече двата пола могат лесно да бъдат различени.




 *************************************

mimi75:

Привет отново приятели! Благодаря на desi 23 за прекрасната и изчерпателна тема за птицата глухар / Имаш 6 от мен предсрочно преди започване на новата учебна година /!

Ето и новата тема за:

Бухал / буляк /
Bubo Bubo
Сем. Совови
Разред: Совоподобни
Разпространение: Европа, Азия, Северна Америка
Видове :16
Храна:дребни и средни по размер бозайници и птици

Бухалът се среща само в изолирани места, но в обширни територии от Европа и Азия: в стари широколистни и иглолистни гори, степи, полупустини, влажни низини и сухи скалисти терени. Ето защо в различните области бухалът ловува най – разнообразни животни – от болни, новородени и млади сърни, елени, лосове, както и мърша от тези видове, млади и възрастни лисици, златки и други хищници до едри насекоми, най – често бръмбари, даже раци и риба. Особено обича таралежи и змии, като не се страхува от отровата на пепелянката. Напада всички по – дребни птици в ловния му участък.
У нас се среша в скалисти райони недалеч от вода – средно глеми реки и езера. Прави гнездата си в скални вдлъбнатини и цепнатини в дъното на скални корнизи и хралупи на стари дървета или в клоните им, а дори и в стари крепости и изоставени гробища. Понякога използва и изоставени чужди гнезда на едри птици, като сива и голяма бяла чапла, кресливи и скални морски орли и др.
Женската снася най – често 2 – 3 бели яйца на интервал от 2- 4дни и започва да мъти още след снасянето на първото яйце. Затова излюпените след 35 – дневно мътене малки са с различна възраст. Семейната двойка бухали се запазва за цял живот. Женската винаги е по – едра от мъжкия.
Рядко храната стига за всичките малки пиленца, особено ако са 5 – 6. Тогава по – едрите и здрави бухалчета изяждат събратята си, за да могат да продължат рода и да водят самостоятелен живот. Младите стават полово зрели на 2 година.

В България поради масово бракониерско унищожаване на вида, бухалът е записан в Червената книга. Останали са около 130 двойки. В Украйна и Беларус видът е още по – рядък. В Унгария са останали 11 до 25 двойки, в Полша – 50. Може би най – добро е състоянието на вида на Скандинавския полуостров, където например само в Норвегия има около 500 – 600 двойки.

Бял бухал

Вирджински бухал

Следваща тема: Паун

__________________


desi23:
Здравейте мили приятели! Благодаря на Мими 75. Пауна е едно от любимите ми животни и аз искам да Ви кажа няколко думи за него.
Паун


Опашката на пауна е с нормално дълги пера. В задната част на тялото както при всички останали кокошеви птици. Това което е чара на пауна дългите красиви пера разпервани най-вече в брачния период и което наричаме опашка всъшност не е. Това са гръбни пера с различна дължина и окраска подредени така че при надигането им най-отзад са най -дългите а върху тях и встрани по-къси с различни форми пера.При надигането им те се опират до перата на истинската опашка , а погледната отпред е един полукръг с равномерно подредени пера, които при подходяща светлина сияят с всички цветове на дъгата. Тази неземна красота определено би трябвало да подмами женската към партньора и,но фунцията на "опашката" не се изчерпва до тук. При този голям габарит създава впечатление за огромна птица която трудно може да бъде победена от съперник или хищник.Другата функция е за продължаването на вида, с помощта на така наречената разперена опашка мъжкия отлъчва женска от стадото и я подкарва към задънено място или започва да се върти в кръг около нея с издаване на продължителен креслив звук и потреперване на крилата .След този ритуал ако женската е готова се извършва оплождането за продължение на вида.
Дългите красиви пера на пауна започват да нарастват още през есента като придобиват окончателния си размер в ранна пролет преди брачния сезон.Обикновено след приключване на ритуала (средата на лятото) перата започват да падат (линеят), като на тяхно място изникват нови за да пораснат до следващия сезон. В този момент, ако се събират всеки ден се получават страхотни букети пера които имат декоративна стойност.



 *******************************


tronkov:

ето и от мен

когато първите екземпляри на птицечовките пристигнали в англия през 1798г мнозина зоолози помислили, че това създание е фалшиво и че е направено изкуствено, като са съединени части от различни животни. те считали, че е невъзможно да има същество с патешка човка, тяло на видра и опашка на бобър

някои прилепи притежават големи уши и няколко слоя кожа около носа, за да засичат плячката с отражинието на звука. други пък имат тръбовидни ноздри, с които надушват храната.

бодливият дявол от централна австралия ма застрашителен външен вид, но в дейатвителност не е нищо повече от безобиден мравояд.добре се приспобява към живота в пустинята-например разположението на луспите му помагат да насочва дъждовните вода към устата си.

рогата на елените са така устроени, че да не се заклещват. мъжките карибу снишават разклонените си рога и се бутат, за да определят кой е по-силен.победителят се чифтосва с женските от стадото, докато победеният изчаква друга бъзможност за да изпробва силата си.



*******************************


mimi75:


Привет приятели! Отдавна не бях качвала любопитни факти, нали?
Е, днес обаче ще ви запозная отблизо с:


Тукан / Ramphastos toco /
Сем. Туканови
Разред: Кълвачоподобни
Местообитание: северната част на Южна Америка
Видове: 33
Храна: горски плодове

Невероятно, но факт: клюнът на тукана е дълъг... колкото цялото тяло на птицата! И при това е толкова масивен.Освен за обирането на дребните плодове, клюнът е удобен и при открадването на яйцата на други дупкогнездещи птици. Без да се налага да влиза в хралупата, с дългия си клюн той достига до дъното й, откъдето измъква вкусната плячка – яйце или малко пиленце.
Туканите са 33 вида и всеки от тях си има своя окраска на клюна! Няма друга група птици с такова разнообразие в оцветяването на клюновете. Ярката им окраска днес се обяснява с необходимостта от лесно видово разпознаване от разстояние в полумрака на тропическата гора. От друга страна, контрастното оцветяване изпълнява ролята на допълнителен начален подтикващ дразнител, призоваващ към обособяване на двойките. Така зрително птиците взаимно се възбуждат непосредствено преди размножаването си.
Във връхната част отстрани клюнът е назъбен, което помага за оронването на малки плодчета от различни гроздове по дърветата. Те са основната им храна, заедно с по – едрите костилкови плодове, яйцата и малките на други птици, както и дребните змии и гущери, насекомите и дори рибата. След улавянето на храната туканите винаги вдигат отвесно нагоре клюна си, за да могат да я придвижат до глътката.
Името си са получили от местното индианско име ” токо”, което им било дадено за звуците, издавани понякога от големия тукан. Те са подобни на „ токо – но, токо – но, токо – но”. Той е разпространен в екваториалните гори на Гвиана, Боливия и Северна Аржентина. При него, както и при останалите тукани, два от пръстите му са насочени назад, а другите два – напред, както е при кълвачите, с които туканите са в пряко родство. Външно приличат на птиците – носорози, въпреки че никога не са имали близки предшественици.
Гнездата си правят в хралупи високо по дърветата и ги постилат с дебел слой от семена и дребни костилки от изядените плодове. Женската мъти 2 седмици. Двете голи и напълно слепи пиленца проглеждат едва на едномесечна възраст. Отначало долната им челюст е по – дълга от горната. Това улеснява родителите, когато ги хранят. След като излетят от хралупата, те също като родителите си ловко подскачат по клоните на дърветата. Полетът им подобно на кълвача е сигурен и бърз, с последователни спускания и издигания. През юни и юли птиците са така угоени, че не могат да подхвръкнат и само подскачат от клон на клон. Тогава много от тях стават жертва на местните ловци. Освен като ценна храна, туканите се търсят и заради красивите ярки петна по гърдите им. От тях туземците правят тотеми.

Видове
Тукан – рибар

Тукан аракари

Черноклюн тукан

Изумруден тукан
Тукан на Свенсон

Жълтогуш тукан






__________________


mimi75:

Привет отново приятели! Време е за малко любопитни факти. Вече нямам същото време както преди, но ще се опитвам да качвам по някоя тема... Въпреки, че тези дни много мисля дали не е време да " предам щафетата" и някой друг да продължи с нелеката задача да пише...

Ето и новата тема посветена на:

Жако / сив папагал /
Psittacus erythacus
Сем. Същински папагали
Разред: папагалоподобни
Местообитание:Централна и Западна Африка

Кой е най – умният папагал, които най - лесно се поддава на обучение? Разбира се, а и според орнитолозите, това е жако. Но как може да се научи да говори? Необходими са специални занимания. Освен това папагалът трябва да е сам в клетка и да няма около него други себеподобни, с които да си бъбри на "папагалски”.
От всички известни папагали / 320 вида / само жако може да говори.
В природата разговаря със себеподобните си с пронизителни писъци или силно крякане. Живее на големи ята, които денем се хранят из оризовите и царевичните ниви. Затова те са нежелани в полето. Но жако напада и плодовите и бананови насаждения, тъй като е предимно плодояден. Вечер папагалите се прибират в хралупите си, които са по високите дървета Там се и размножават. Всяка двойка дава живот на 2 малки. Местното население, занимаващо се с търговия на тези птици, ги хваща в гнездото още докато са млади, тъй като после трудно се улавят. Но освен заради говорните им способности, жако са преследвани и заради месото им / не е особено вкусно, но при липса на храна от него правят супа / и заради ярко червените им опашни пера, с които туземците приготвят различни амулети.
Трябва да се знае също за отглеждането им, че тези птици са твърде чувствителни на резки температурни промени и на въздушно течение.
Един от подвидовете / дребният жако / има розова восковица / рогова част над клюна /. Понякога червеникав оттенък имат и част от маховите и покривните му пера. Затова търговците ги обявяват за рядка форма наречена” кралски жако” и ги продават на по – висока цена.

Но как и какво този вид папагали може да говори? Всичко: поздравления, въпроси, изречения от типа: „ Искаш ли орех?, "Ах, ти мошенико!”, „ Ти си прекрасно момче”, „ Почакайте господине”,” Много се радвам да ви видя”, „ Излез” , „ За много години”, „ Отиваш ли си?” и т. н.
Най – забавното е, че освен точното възпроизвеждане на нарочно или случайно казаните думи или изречения, папагалите запомнят добре и обстоятелствата, при които те се произнасят. Например вечер никога не казват: „ Добро утро” и др. Помнят имената и разпознават хората в къщи, като поздравяват поименно всеки. Има много случаи, когато жако запомняли цели арии от опери и успешно ги повтаряли. Рецитирали дори кратки стихотворения, а един папагал даже научил и повтарял молитва. Обикновено младите и мъжките птици са по – възприемчиви за обучение. За някои особено талантливи птици, както се спомена, не са необходими специални занимания. Те заучават и повтарят самостоятелно случайно чути изречения или думи.
При добро гледане жако често надживява стопаните си. Много от тези бърборковци доживяват до 70 – 80 год. че дори и повече!



Следваща тема: За лястовиците или щастието да бъдеш свободен / един изцяло личен размисъл  /



****************************

desi23:

Здравейте приятели! Реших да Ви напиша няколко любопитни факта за лястовичката. Тя е едно от любимите ми животни!!
Физически характеристики:

Дължината на тялото ѝ е 17 – 23 cм, теглото 16 – 21 г. Горната страна на тялото при мъжкия е синьо-черна с метален блясък. Челото и гърлото са чернокафяви. През гърдите минава широка, черна напречна ивица. Останалата част от гърдите и корема са белезникави. Опашката е силно вилообразна. От външната си страна крайните опашни пера имат бели ивици. Има много слабо изразен полов и възрастов диморфизъм. Женската е без метален блясък. Гърлото и челото ѝ са ръждиви. Младите екземпляри приличат по окраска на женската, но опашката им е по-слабо вилообразна. Лети много добре с висока скорост и маневреност. Краката са и относително малки и неразвити, ходи лошо и рядко. Гласът и е характерно лястовиче цвърчене.
Начин на живот и хранене:

Голяма част от живота си прекарва в летене. Храни се почти изцяло с летящи насекоми, като мухи, комари, пеперуди и др., които улавя по време на полет изключително ловко.
В България е защитен вид.
Надявам се да ти хареса Мими75!! Разбира се много искам да хареса и на Вас. Весела Коледа скъпи приятели!!
Ето Ви една снимчица на великолепната птичка:



*******************************

mimi75:


Привет отново приятели! Първо благодаря на desi 23 за темата за лястовиците. Но има още някои неща, които трябва да се допълнят... Ще го направя, но този път наред с любопитните факти за лястовичката ще ви разкажа и една истинска история, която преживях именно с тези птички. Много мислих дали да напиша тази лична история... Тя е само за специални случаи и съм я разказвала само на един много добър и специален за мен човек и приятел...
Но понеже сме в навечерието на Нова година нека това е подаръкът ми и личното ми послание към всички вас. В нея има доста любопитни факти, за които и аз самата не съм подозирала, но се надявам да ви хареса, макар че историята е доста тъжна...

За Лястовичките или щастието да бъдеш свободен!

И така... Преди години, една пролет позволих на семейство лястовички да си направят гнездо на една от терасите на апартамента. И така няколко години тези пиленца се превърнаха в „ домашните любимци” на семейството ни. Имах невероятната възможност да наблюдавам / е, когато можех, отдалеч и много деликатно, без да навлизам много в територията им / много моменти от ежедневието им. Всичко се започна от маркирането на гнездото. Наблюдавах ги, бореха се с други семейства, защото нямаше място за всички. Спореха, обмисляха, летяха, връщаха се, бранеха зорко територията си, която лека – полека се превръщаше в гнездо. Строяха задружно / от кал, слама, трева / гнездото си. Тук трябва да отбележа, че не бяха много добри строители, изглежда бързаха повече и мислеха за поколението си, защото на няколко пъти се отчупваха парченца , но накрая все пак успяха с много зор да направят гнездото. Е, не бяха големи почитатели на чистотата, направиха куп поразии на терасата и се налагаше да вървя с метлата след тях / но само когато ги нямаше, иначе надаваха уплашени писъци, ако се доближавах опасно близо /.Яйчицата / по скоро ми оставиха да видя черупките / / 2 / бяха толкова мънички, по – малки от орех, а около тях нежен бял пух. Имах чувството, че зимата пак се беше върнала и сняг бе покрил терасата...
Всъщност, макар и птици – лястовици открих че и те са като нас. Макар и да имат друга роля в природата и те се раждат, растат, създават семейство, отглеждат дечицата си / пиленцата / точно както и ние се грижим за децата си. Наблюдавах ги как хранят малките, как ги учат да летят, възпитават ги и .... нещо което ме остави без дъх... видях ги да спят следобеден сън!!! Беше невероятно, неповторим момент който няма да забравя цял живот, един вълшебен миг. Майката и малкото й пиленце спяха невинни и чисти в гнездото, сгушени от топлина и обич. Все едно препрочитах приказката „Майчина сълза” на Ангел Каралийчев... Е, как няма да спят. Та сутрин ставаха много рано и бяха толкова точни, че не ми трябваше часовник. Още с първото зазоряване, преди 6 отначало тихичко, после по – шумно писукаха... Понякога се караха много силно, спореха за лични проблеми. Вечер точно в 22 всичко потъваше в тишина и спокойствие. И така няколко години, докато не се разделих с тях поради обстоятелства независещи от мен. След повече от половин година, когато се върнах отново и ги потърсих и тях ги нямаше. Дали заради това, че набързо построиха гнездото и времето не го пощади или нещо друго тях вече ги нямаше... С тях една част от сърцето ми също си отиде...

Дали отново някога, някъде ще ги срещна и ще ги позная, незнам. Важно е да ги оставим да летят свободни. Да не ги затваряме в клетки, сърчицата им няма да го понесат. Те са уникални именно заради това, устроени са да имат крила и да могат да летят, за да са полезни в природата и на нас. Там е щастието им, високо в небето, където да се чувстват свободни, волни, носещи своето очарование, прелест и уникални песни с които да ни оставят своите послания!

И нека в навечерието на Новата година, да кажем довиждане на старата, изпълнена с мечти, щастие и малко тъга, проблеми, които преодоляхме с подкрепата на добри приятели, много топли думи и усмивки. Време е за ново пробуждане, още повече обич и полет във висините на възможностите, където да открием нови емоции, вдъхновения и само хубави неща. А може би и една Лястовичка, която да открием със сърцето и душата си, един различен поглед и разбиране за света!


Ето и малко допълнение по темата за лястовиците:

Лястовиците / riparia / / 77 вида / са разпространени навсякъде. Имат най – бързия полет сред пойните птици. Гнездата на повечето видове са от слепени бучици кал. Някои лястовици гнездят и в земни, дървесни или скални дупки и цепнатини.

Видове:
градска лястовица

скална лястовица

червенокръста лястовица

селска лястовица


крайбрежна лястовица





**************************

desi23:

Здравейте приятели! Понеже Мими75 не написа коя да е следващата тема аз реших да Ви напиша няколко интересни факти за Голямата панда, защото тя е едно от любимите ми животни.

Голямата панда, наричана още бамбукова мечка и пъстра мечка, е чернобял, мечкоподобен бозайник от семейство Мечкови. Среща се само на няколко места на територията на днешен Китай и е обект на особени грижи за запазване на вида. Проблем в нейното опазване е хранителният й режим - тя се храни само с млад бамбук, а териториите, подходящи за нейно местообитание постоянно намаляват. В ход е програма на китайското правителство за свързване на местата, където тя се среща посредством специални коридори и така отделните популации да се окрупнят. Пандата е симпатично животно, което предизвиква умиление. Предполага се, че популацията й на свобода е 3000 екземпляра, и че в зоопаркове и резервати има още още около 150 животни. На дължина достига до 1.5 метра, а на тегло до 115 кг. Живеят до около 30 годишна възраст. През живота си женската ражда само 2-3 малки, а бременността й трае от 3 до 5 месеца. Малкото на пандите тежи около 100 грама.
Пандата е вид мечка. Ето още колко много вида мечета има по света!:
Червена панда       малка панда   Кафява мечка
Бяла мечка
Мими75 дано да не се сърдиш, че така реших на своя глава да напиша за мечетата, но просто ми се стори интересва информацията и реших да я споделя с всички Вас. Ако искаш да добавиш нещо много ще се радвам

*****************************************************************

mimi75:

Браво desi 23!Добре си се справила! Разбира се, че не се сърдя, няма за какво... / макар, че често се сърдя, но бързо забравям и прощавам... /

Понеже аз вече нямам същото време за писане на факти, обработката им и качването им / процес, който на мен лично за всяка тема ми отнема поне 2 часа / ще се радвам повече приятели и играчи да го правят, при добро желание и време, естествено.
Имам график за следващите няколко теми и desi 23 можеш да потърсиш информация / съветвам те да: ползваш енциклопедии, речници, книги и накрая от Интернет; информацията да е вярна, точна, интересна; да има задължително снимки за отделните видове; и най - важното да е грамотно написана / винаги проверявай за грешки! /

Ето няколко примерни теми / продължаваме с птиците /: Сокол, Мишелов, Лебеди, Жерав. /има още много, но засега тези са достатъчни.../

Пожелавам на теб и всички останали успех с писането на темите! Не качвай всички наведнъж. По една на седмица е достатъчна.



__________________

desi23:

Здравейте скъпи приятели!! Сега ще Ви напиша няколко любопитни факта за Сокола Скитник. Информацията не е голяма, но е от енциклопедия.

Сокол Скитник-
Щом Соколът Скитник се отправи на лов, жертвата му няма никакъв шанс. Този сокол е най-бързата птица в света. Счита се, че се нахвърля върху плячката си със скорост от 340км/ч при спускане, Това го прави по-бърз от автомобил на Формула 1, който се движи със средна скорост от 250км/ч. Соколът Скитник спада към най-широко разпространените видове птици. Обитава всички континенти, без Антарктида. Среща се и в България.
Ето още видове Соколи:
Обикновен Сокол-Ловен Сокол-Сокол Орко-
Мими 75 дано ти хареса! Дано да бъде интересно и всички Вас. 
   
****************************************************************

mimi75:
Привет отново и днес на Йордановден!
 Аз ще добавя още някои неща за сокола.

Още видове /общо 51/:

Малък сокол

Голям белоок сокол

Червеноглав соколАрабски пустинен сокол
Далматински сокол

Керкенез




Обикновена ветрушка

Ловният сокол, далматинския и соколът скитник са защитени видове и са записани в Червената книга.

Освен това,ако надникнем в историята, ще разберем и други любопитни факти. По врема на турското робство у нас соколарството било много разпространено. С тази дейност се занимавали доганджиите. Дори населението плащало специален данък - всяка година трябвало да се предават определен брой птици - който бил различен за отделните райони на страната.
През Средновековието соколарството бил доходоносен занаят и бил привилегия на богатите феодали, царе и управници, които имали минимум по 80 бр. от ловните, белите и далматинските соколи. Белият сокол станал символ на могъщество и богатство. Кожената шапчица на главата на ловния сокол е необходима, за да не се разсейва преди пускането му.

***************

desi23:

Привет приятели! Мими 75 не се притеснявaй аз няма да оставам с снимката просто исках да пробвам нещо за размера и после забравих да я махна... / вече съм я махнала да знаеш /. Сега ще ви напиша няколко интересни факти за Лебеда / от енциклопедия са /.
Лебедът е една от най-големите водни птици в света. Размахът на крилете ми достига до три метра. Има ципести крака, за да плува и широка човка, за да може да яде подводни растения. Лебедите пазят зорко яйцата си и ожесточено нападат хората, ако се почувстват застрашени. Лебедите в Северното полукълбо са бели. Имената на повечето произлизат от звуците, които издават, като лебедът тръбач и пойният лебед. Тундровият лебед мигрира от арктическите райони на Канада, за да прекара зимата в южните части на САЩ. Представители на южните лебеди са австралийският черен лебед и южноамериканският черен лебед. Лебедите започват да се размножават, когато станат на пет години и двойките остават заедно цал живот. Малките лебеди имат пухкави сиви пера и къси шии, затова приличат повече на мръсни патенца. Шиите и белете им пера порастват, след като навършат една година. Най-интересните факти: Лебедите живеят над 20 години. Лебедите поглъщат камъни, които помагат на храносмилането им. Но много от тях по случайност изяждат оловни рибарски тежести и се отравят. Лебедите свиват големи гнезда, които могат да се носят по водата.
Ето още видове Лебеди: Обикновен лебед-Лебед Тръбач-Австралийски черен лебед-
Дано да ти хареса Мими 75.

*****************
.mimi00.:

в училище учихме за животното зубър :Д
много ми беше интересно и реших да постна малко инфо тук

Зубърът (Bison bonasus), наричан още и Европейски бизон, е едър бозайник от разред Чифтокопитни. Съществували са три подвида зубри:
Bison bonasus bonasus - Беловежки зубър
Bison bonasus hungarorum - Унгарски зубър (изчезнал)
Bison bonasus caucasicus - Кавказки зубър (изчезнал)
Физически xареактеристики [редактиране]

Мъжки
Маса—500-1000 и повече кг.
Височина на холката—170-200 см.
Дължина на тялото—около 2.5-3 м.
Женски
Маса—350-500 кг.
Височина на холката—160-190 см.
Изчезване [редактиране]

Зубърът изчезва масово от Западна Европа до края на 11 век с изключение на Ардените, където те оцеляват до 14 век. Последният зубър в Молдова е убит през 1762 година, а през 1790 г. — в Трансилвания.
Зубърът по закон е бил собственост на полските крале, литовските князе и руските царе. Крал Сигизмунд I въвежда смъртно наказание за убиването на зубъри в средата на 16 век. Последният див зубър в Полша е убит през 1919 година, а последният див зубър в света е убит в Кавказ от бракониери през 1927 г.. До тази година са останали по-малко от 50 индивида, всичките от които в зоопаркове.
Зубърите са пуснати в диви места през 1951 г. и операцията има успех. Те живеят в резервати близо до Беловежката гора в Полша и Беларус. Срещат се стада в Полша, Литва, Беларус, Украйна, Русия и Киргизстан. Зоологическите паркове в 30 страни също притежават няколко индивиди. През 2000 г. са налице 3000 индивида от вида Зубър, като всичките са потомци на 12 индивида. Поради ограниченият генетичен фонд, те са смятани за много уязвими спрямо болести като шап.
Правени са опити да се създадат малки популации на зубъри в България, но не всички са успешни. В момента в ловното стопанство "Воден" в Разградско се развъждат зубри. До 1990 г. броят им е 160, но в момента са останали само около 50. По данни от 2012 г. в България има 25 зубъра.
Световният съюз за защита на природата класифицира зубъра като застрашен вид през 1996 г
Размножаване
Полова зрялост настъпва за мъжките на 8-9 г и за женските на 5-6 г. Бременността трае 265 дни, малкото се ражда 16-35 кг и майката се грижи за него около 2 години.

взех информацията от уикипедия.надявам се че тук няма информация,но ако има не съм видяла.дано не ми се сърдиш,че пуснах малко инфо за това животно.и понеже не съм качвала снимки моля да ме извините.

********************



mimi75:

Браво и на теб .mimi00.! Продължавай и ти като desi 23 да качваш интересна информация за животните!

Само ще си позволя да кача снимки на зубъра:

Зубър / bison bonasus /  или Европейски бизон



Беловежки / полски/ бизон
__________________

desi23:

Здравейте скъпи приятели,
Понеже не можах да намеря информация за Жерав / или Мишелов / реших да ви напишa световните рекорди на животните по света. Информацията е от енциклопедия за птиците.
Поставяне на рекорди
Някои птици могат грациозно да летят, докато други изобщо не умеят д летят. Някои могат да тичат много бързо, а други дори не умеят да ходят. има птици, които са по-високи от човека, но много други могат да се поберат в ръката му. На тези страници можете да намерите някои удивителни факти за птиците.
1.Щраусите са най-високите и най-тежките птици. На височина те достигат до 2,5 м и тежат до 156,5 кг.
2.Гигантското моа е най-високата птица, живяла някога. Сега те са измрели, но вероятно на височина са достигали до над 3 м.
3.Най малката птица е Пчелното Колибри. То е по-малко от земната пчела и тежи само 1,6 гр.
4.Австралийските Пеликани имат най-дългите човки - около 45 см.
5.Най-къси човки имат козодоите около 1 см.
Сега нямам възможност да пиша повече, но утре ще допълня с още интересни рекорди на птиците по света. Дано ти е харесало Мими 75.

********************

.mimi00.

видях,че деси е искала да пише за жеравите,но тъй като не е успяла аз ще напиша нещо за тези доста интересни за мен животни.

обитават предимно блатисти райони, като от всички континенти не се срещат само в австралия и антарктида.
повечето жеравови, които живеят в северното полукълбо, мигрират на юг всяка есен от гнездовите райони на север. завръщат се всяка пролет. някои жеравови прекарват годината на по-топли места.

на територията на българия се срещат два вида – сив и момин жерав.

жеравите са елегантни дългокраки птици.най - едрият достига до 1.5метра височина и има размах на крилете 2.3 метра. различават се по окраската на главата и шията. един от най- забележителните видове е венценосният жерав, който се отличава с прекрасна корона от оранжво- кафяви пера.

жеравите са известни с танците си, изпълнявани през цялата година, но най- вече по време на размножителния период. те се разхождат с полуразтворени криле, протягат се и се кланят един другиму. подскачат във въздуха, понякога на височина 4.5 метра, после бавно се спускат на земята. в австралия жеравите бролга танцуват наредени в редица от по 20 до 30 птици.

не само ухажващите се двойки жерави танцуват- често към тях се присъединяват цели групи, включително птици, които са твърде млади, за да имат поколение.

уникална особеност на жерава е и дихателната му тръба, дълга 1.5 метра. половината от нея е навита спираловидно в гръдния му кош. дължината и му позволява да издава силен, като изсвирен с тръба звук, който се чува на голямо разстояние. той служи за предупреждение или поздрав към други жерави.

следващата ми статия ще бъде за видовете жерави.много съжалявам,че не мога да качвам снимки.ако успея да подготвя статията с жеравите днес ще я пусна.
__________________


mimi75:

Привет и от мен! Ще кача малко снимки на жерави, за да допълня темата на .mimi 00.

.mimi00. ще ти помогна с качването на снимки с това, което аз правя:
Например за жеравите, влизам в търсачката / Гугъл /, изписвам жерави, излизат ми снимки, влизам, избирам тези, които ще ми свършат работа / понякога в самата снимка е добавена информация за вида /. С десен бутон натискаш на Copy / копиране /, после влизаш тук и пак с десен бутон натискаш Paste/ поставяне / и готово. Понякога снимката не се копира. Тогава избирам друга, докато се получи. дано съм успяла да ти обясня добре и да ти се получат нещата относно снимките.

Освен това искам да отговоря на въпроса ти дали да качваш теми за животни, които вече ги има. Разбира се, че няма смисъл, като вече ги има. Качвайте теми на животни и птици, за които нищо не е написано. Добре е също да се разберете с desi 23, кой какво да качва, за да подготвяте различни теми. Най лесно е след като качите темата да споменете коя ще е следващата тема за която ще се подготвяте.

Ето и самите снимки:
Сив жерав

Японски жерав
Сив коронован жерав

Индийски жерав

**********************

mimi75:

Привет отново приятели! Време е отново за малко пътешествие в света на... едно от 10 -те най редки животни на Земята. Днес ще ви запозная с един гущер, рекордьор по много показатели:


Хатерия
/ Sphenodon punctatus /

Tя е едно от 10 –те най – редки животни на земята и е единственото животно с...3 очи. Хатерията е вид гущер, истинско живо изкопаемо – едно от малкото древни животни, доживели до наши дни. На дължина достига до 76 см., а теглото й – до 1 кг. Женските са по – дребни. Тялото й е маслиненозелено, изпъстрено отстрани и по краката с жълти петна. Главата й е голяма, на гърба и по опашката има гребен от изправени люспи. На сушата е тромава, но във водата плува отлично. Третото око на хатерията може да се види при по – младите екземпляри, намира се на тила й – т. нар. теменно око. С него определят осветеността, което е важно за регулирането на телесната им температура. Хатерията е интересна и с подвижността на предната част на черепа си спрямо задната. Това позволява на младите животни по – лесно да задържат с челюстите си уловената плячка. Устата й също е характерна – върху небцето си има два реда зъби, така че долната челюст се вмества между тях. У престарелите животни, зъбите се изтриват напълно и челюстите им заприличват на клюн. Оттук е дошло и името на тази древна група влечуги – клюноглави.

Хатериите живеят в дупки, дълбоки до 1 м., издълбани от няколко вида буревестници. Храната си търсят привечер и нощем – бавно подвижни насекоми / бръмбари, щурци, дребни гущери и жаби, охлюви, яйца и малките пиленца на буревестниците. Какво странно съжителство между птици и гущери! Но те никак не си пречат. Докато гущерите са активни нощем , точно обратното е при буревестниците. През октомври – декември женските снасят в дупките си 8 – 15 яйца с дължина до 3 см. Малките се излюпват чак след една година, а юношеският им период трае по – дълго от този при хората – цели 20 години! Едва след като навършат тази възраст, хатериите пристъпват към размножаване. Това е и една от ниската им численост. Животните растат изключително бавно, но пък са дълголетници – в неволя доживяват и до 70 год.
Освен това хатерията държи и друг рекорд. Тя е най – студенолюбивото животно. Може да живее при температура до 10 С градуса! И освен всичко друго вдишват въздух... веднъж на час!!!
Както повечето влечуги, хатериите не сдъвкват плячката си, а я поглъщат цяла. Наблюдавани са и случаи на канибализъм – по – дребните животни от едно поколение могат да станат жертва на по – силните си събратя.
Туатара, както още наричат хатерията, е била широко разпространена на двата големи острова на Нова Зеландия до идването на европейците. Палеонтологичните данни показват, че до 10 век пр. н. е., тя все още е била многобройна. Развъдените от европейците домашни животни – кучета, котки, плъхове, свине и кози – изяждали или просто стъпквали яйцата и малките на хатерията. Не била пощадена и оскъдната тревна растителност. Така видът бил почти унищожен още в края на 19 век.
Днес хатериите са се запазили само на 20 малки скалисти островчета. Три от тях се намират в пролива на Кук, между двата големи острова, а останалите 17 – в залива Пленти, в североизточната част на Северния остров. Общата численост на вида сега се оценява на около 10 000 животни. Хатерията е включена в Световната червена книга и в Нова Зеландия е защитена. Островите са обявени за резервати и се посещават само със специален пропуск. Само такава надеждна защита може да гарантира оцеляването на странните влечуги в бъдеще.
__________________

mimi75:

Привет приятели! Време е за любопитни факти! Днес ще продължа темата за 10 най - редки животни на Земята и ще ви представя:


Златна жаба / Atelopus zeteki /

Златната жаба е едно от 10 най – редки животни на Земята. Среща се само в Панама и обитава една съвсем ограничена територия – долината Атон с площ около 7 кв. км. Мястото е обградено от всички страни с планини, които са естествена преграда за разселването на това земноводно. На всичко отгоре местността е превърната в модерен курорт, което сериозно нарушава природното равновесие. Увеличеното човешко присъствие и декоративната стойност на жабата / тя е много търсена от ценителите на живи украшения / са сериозна заплаха за опазването й. За жалост по тези живописни места е разпространено вярването, че всеки турист трябва да отнесе със себе си по една жива златна жабка за спомен...

Вероятно яркото й жълто – черно оцветяване ви напомня за широко разпространената в природата предупредителна окраска. Та нали пчелите, осите, дъждовниците, отровните морски змии и още много други крият неприятна изненада за враговете си. Наистина, жълто – черният сигнал и тук гласи: „Внимание!”
Кожата на златожълтата жаба, както още се нарича, е много отровна. Затова шарките й възпират неприятелите да опитат късмета си.

Предните крака на златната жаба са по – дълги от тези на нашенските видове. Те имат само по 3 пръста – първият и вторият са силно скъсени. За зла беда тази жаба се храни денем и с това привлича отдалеч вниманието на туристите. Нощта прекарва по дърветата край реката, като полазва и се крие в основата на големите листа. Там спи до изгрев слънце, когато излиза на лов за комари и други дребни насекоми. Силата й е в отровата, затова бързината на движенията й не е от особено значение. Тя не може да плува, да лази бързо и не скача добре. Яйцата си снася в локвите по време на дъжд, и за да избегне опасността от изпарението на водата, те се развиват за рекордно кратко време – само за 1 ден! Малките златни жабчета се крият в листата докато пораснат. Младите мъжкари, въпреки че не са много гласовити, издават призивни звуци за привличане на женските.

По размери златната жаба прилича на жива брошка – най – едрите екземпляри рядко надхвърлят 5 см. дължина. Колко ли от тези живи украшения са останали в природата е неизвестно. В Панама те са обявени за защитени, а незастроената част от долината - за охраняван резерват. Видът в включен в Световната червена книга, но още през 1968г. вече е било трудно да се открият дори отделни негови екземпляри.Видът е бил заснет последно в природата през 2007г. от BBC във филма:” Life on cold blood”. Една от причините за изчезването на вида, освен хората е и гъбична инфекция. И понеже златната жаба е все още много популярна, за да не си тръгват с празни ръце, на туристите се предлагат красиви значки с нейното изображение. Остроумно, но дали така ще можем да спасим всички изчезващи животни?


********************

kateto223:


здравейте, предполагам, че сте чували за мамутите. а ако не сте- те са изчезнал род бозайници от разред хоботни.
те са имали големи бивни, които са били силно извити и са служели за стриването на храната. те са се хранели гравно с твърда растителна храна.
северните видове са стигали до 4 м. височина и са имали дълга козина.
живели са в европа, азия и северна америка.


-ивинявам се, но не можах да кача снимка, защото имам малък проблем с лаптопа.надявам се инфото да е полезно, ако някой желае да играем заедно да прати една покана

*************************
мими75:

Привет отново приятели! И днес продължавам с представянето на още едно от 10 най - редки животни на планетата. Това е:

Аноа /Bubalus depressicornis /

Аноа, или още тамару, е див горски бивол, родствен на азиатските си събратя. От тях се отличава с необичайно дребните си размери: дължина - до 1,70 м и височина при предните крака - 1 метър. Теглото му достига 150-300 кг. Има къси и прави сплеснати рога, дълги до 40 см. Стволовете им се продават скъпо, поради ценните им за народната медицина свойства. Тялото му е покрито с много редки косми. Често възрастните животни имат почти гола тъмнокафява кожа. Тя е много дебела и заедно с вкусното месо е причина за продължаващото му изтребване.
Аноа обитават блатистите гори и джунгли. Те са много предпазливи. Живеят поединично или на двойки. Хранят се с тревна растителност, плодове, пъпки и листа, с които изобилства гъстият горски подлее. Не отбягват и растенията в крайбрежните блатисти участъци. Излизат на паша рано сутрин, а горещата част от деня прекарват във водата, като се къпят или правят кални бани - любимо занимание за всички биволи. Когато са спокойни, се придвижват с бавни крачки, но при опасност преминават в неумел галоп.

Любопитно е, че се размножават през цялата година. Бременността на женските трае около 10 месеца. Раждат по 1-2 малки. Теленцата се появяват на бял свят с гъст нежен златисто-кафяв мъх.
Биологията и поведението на това тайнствено животно в естествената му среда са слабо проучени. Поради голямата му предпазливост и ниската му численост, точни данни за броя на оцелелите животни също няма. Изсичането на островните гори и ловът обезсмислят защитата на тамару, въпреки че е включен в Световната червена книга.
Вече знаете, че местните племена го преследват заради месото, кожата (тя заедно с опашката се използва за изработването на ритуални танцови костюми) и рогата. Всичко това го изправя пред опасността от пълно изчезване. Надежда вдъхва само лесното му отглеждане в зоопаркови условия.
От аноа са известни три подвида. До средата на XIX в. равнинният подвид (B.d. depressicornis) бил широко разпространен сред необитаемите северни райони на острова. С усвояването им от човека, животните били принудени да отстъпят в планините. През 1937 г. в района на Горонтало, в северната част па Сулавеси, все още тамару били многобройни. Те били защитени със закон още преди Втората световна война и холандските власти създали за тях няколко природни резервата. Планинският подвид (B.d. fergusoni ) винаги е обитавал по-високите части, докато Карлесовото аноа (B.d. quarlesi) - третият подвид, пострадало най-много от прекомерното преследване. За него излизали на лов с копия и специално обучени кучета. (Независимо от дребния си ръст, при опасност аноа са твърде свирепи и са опасни за невъоръжен човек.)
В средата на 50-те години условията за тамару рязко се влошили. Масовото използване на огнестрелното оръжие значително улеснило лова. Никой не спазвал закона, а с напускането на острова от холандците, напълно западнали и резерватите. Едно е сигурно - ако ловът не бъде прекратен, и трите подвида на това уникално животно скоро ще изчезнат.


*************************

мими75:
Привет отново приятели! Отново продължаваме с редките видове птици.
Днес темата е за:

Такахе /Porphyrio manteli /
Сем. Дърдавцови
Разред: Жеравоподобни
Обитание: Нова Зеландия

Тази птица е родствена на нашата белочела водна кокошка, но е високопланински обитател.Видът бил описан по събрани костни останки от Северния новозеландски остров през 1848г. По – късно са намерени кости и от Южния остров, чиято възраст била в периода 10 в. пр. н. е. – 16 – 18 в. н. е. Дълго време орнитолозите смятали такахе за изчезнал в историческата епоха вид, докато в ръцете им не попаднали няколко негови пера и дори 2 препарирани екземпляра! На 7.08. 1898 г. Д. Рос уловил първия екземпляр, който бил подробно изследван от специалисти. Но той се оказал и последния за следващия половин век. Официално такахе повторно била отнесена към изчезналите птици. Така го споменавали във всички научни публикации, ръководства и учебници. Но ето че през 1948г. Джефри Орбел намерил следи от птицата по брега на новозеландското езеро Те Анау и неколкократно чувал глас, за който предполагал, че е на изчезналата такахе. На следващата година в района, където преди 70 год. била видяна последната такахе, Орбел уловил с мрежи 2 екземпляра и заснел филм за тези птици! Така такахе възкръснала отново! Веднага било направено предложение за защита на района. Обявили резерват с площ 1796 куб. км., въпреки, че птиците обитавали участък от 650 куб. км.
Днес се смята, че на Земята живеят не повече от 100 двойки и още около 40 – 50 неразмножаващи се екземпляра. Знае се, че такахе правят гнездата си на земята в земни ямки с размер до 70 см. и че мътят и двете птици, но често всеки от родителите прави свое гнездо, в което женската снася по едно яйце. Сериозна опасност за вида са преселените от човека елени, които опасват и утъпкват планинските треви – храна и убежище за такахе, а внесените хермелини са враг 1 за яйцата и малките им. През зимата птиците напускат откритите планински терени и прекарват сред храстите в буковите гори. Затова местното название на вида в превод означава „ храстов скитник”. До края на първата година оцеляват 4 от всеки 5 новоизлюпени птици. Смята се, че голямата продължителност на живота е една от щастливите предпоставки за оцеляването на тази жива перната вкаменелост до днес.

Но от тази изключителна история, породена от щастлива случайност за съдбоносното откриване и спасяване на вида остава големият и важен въпрос. Въпрос, който засяга всички видове птици, а именно : Ще има ли нови жертви?
Вече почти няма държава, от природата на която да не е изчезнала птица, символизираща неуспехите на нейната природозащита. И брадатия лешояд и калифорнийския кондор или тахаке – емблема на Новозеландското орнитологично дружество.
В издадената „ Червена книга на фактите” от комисията по редките и изчезващите видове при Международния съюз за защита на природата и природните ресурси са посочени основните причини, поради които в историческо време пред очите на човечеството са изчезнали или продължават да изчезват все по – голям брой животински видове. Най важните от тях са повлияни в различна степен от дейността на човека: прекомерен лов без отчитане числеността на вида, пренасяне и развъждане на хищници и на други животни – плъхове, свине, кози, нарушаване или унищожаване на естествената среда, в която живее или се размножава даден вид. По данни на тази компетентна организация от 1600 до 1969г. от лицето на Земята завинаги са престанали да съществуват 94 вида птици / 1, 09% от съвременната орнитофауна /, а други 187 вида са на границата на изчезването им.
Нека това ни накара да се замислим, нека се стремим да обичаме и опазваме природата, растителните и животински видове около нас.

****************

мими75:

Здравейте отново приятели! Продължаваме отново с 10 най - редки животни на Земята. Днес темата ще е за:

Белоклюн кълвач / Campephilus principalis /


Тази красива птица е сред най – едрите кълвачи. На дължина достига до 50 см. Обитава високостволните девствени гори в долините на реките и край блатата. Под кората и в дървесината на старите дървета птиците търсят храната си – паяци, насекоми и ларви. Опитват узрели ягодки и други горски плодчета. Образуваните „ „семейни” двойки не се разделят цял живот. Гнездовият участък на един чифт е 40 – 50 кв. км. Бъдещите родители издълбават с клюна си дупка в ствола на някое високо дърво. В нея женската снася от 1 до 4 яйца. В мътенето им участват и двамата родители. Малките се излюпват след 3 седмици. В продължение на 35 дни се изхранват от родителите.
Белоклюният кълвач има 2 подвида – американски и кубински.
Американският населявал гъстите гори на югоизточна Оклахома и източната част на Тексас до южните граници на Северна Каролина и Мексиканското крайбрежие. Някога индианците преследвали мъжките птици заради черената им качулка, която използвали за украса. Но по – голямата заплаха за кълвача била унищожаването от европейските заселници на старите гори в долината на Мисисипи и притоците й. С колонизирането на Америка белоклюният кълвач изчезнал от северните и западните райони още преди 1885 г. До 1930 г. изчезнал и от по – голямата част на Флорида, Тексас и Луизиана. Около 1935г. в САЩ останало общо не повече от 25 птици...
Обезлесяването било съпроводено с пресушаване на горските блата. Така, в резултат на пълното унищожаване на местообитанията му, през 1941г. в пет изолирани находища на континента били забелязани общо 24 белоклюни кълвача. Девствените гори край блатата, които европейците заварили, били изсечени докъм 1915г., а последните им остатъци – докъм 1930 г. Очевидно е, че ако американският белоклюн кълвач все още не е изчезнал, бъдещето му ще зависи от това дали птиците ще успеят да се приспособят към младите гори в някогашните си владения. Остатъците от първични гори с площ 342 кв. км. в района на Биг – Тикет през 1974г. са обявени за национален парк. Във Флорида 525 кв. км. от блатистите гори край реката Апалачикола са обявени също за защитени, но белоклюни кълвачи не са забелязани там засега...
За разлика от американския, кубинският подвид обитавал планинските гори. Обаче изсичането на обширните горски масиви и превръщането им в плантации за захарна тръстика, намалили броят му до 20 птици през 1950 г. През 60 – те години останали само 10 екземпляра, чиято съдба днес е неизвестна. Знае се, че в двата горски резервата Купеял и Хагуяни / Ягуани / кълвачите отдавна не гнездят. Орнитолозите са на мнение, че до края на 70 – те години едва ли са оцелели повече от 6 – 8 двойки.
Американският и кубинският белоклюни кълвачи са включени в Световната червена книга като критично застрашени. Те са едни от най – ярките примери за гибелните последствия от изсичането на горите върху животинския свят през настоящето столетие.


****************

мими75:

Здравейте отново! Ето още една рядка птица, която искам да ви представя:

Планински ибис / Geronticus eremita /

Той е една от най – загадъчните птици в Европа и като че ли с най – много имена. Наричат го още горски, качулат, плешивоглав, отшелнически ибис и т. н. „Валдрап” или „ горски гарван” е името, с което е бил известен през средните векове в Германия, Австрия и Швейцария. Има сведения, че през 16 и 17 в. все още се е размножавал във Франция и в планините на бивша Югославия. Много вероятно е тогава да е гнездил и у нас. В Швейцария например е имало гнезда, построени върху кулата на замъка в Брайзах на река Рейн. Главната причина за изчезването на планинския ибис в Европа е преследването му от човека. В Австрия той изчезнал още през 1683г. Приблизително по това време изчезнали и гнездовищата му в Италианските Алпи и в планината Юра в Швейцария. Ловът, събирането на яйца и малки от гнездата за храна, разорявало колониите и птиците постепенно напуснали обширната територия на някогашното си разпространение. Дълго време в тези страни печените пиленца на „ горския гарван” се смятали за изискан деликатес на трапезата на по – заможните хора. Това, разбира се, го погубило...
Планинският ибис е едър колкото патица. Женските са малко по – дребни. Лицето и цялата му глава да голи, заради което го наричат и плешивоглав. Червената кожа на главата върху темето му преминава в синкава при възрастните птици. Когато главата му е наведена, тилните пера от яката му щръкват нагоре и отстрани изглеждат като качулка, заради което са го наричали и качулат. Черното му оперение има красив метален отблясък. Женската снася 2 – 4 яйца през април. В първата седмица на юни малките вече могат да летят. Хранят се с насекоми и ларви, паяци, червеи, охлюви, а също дребни жабки и гущерчета. Гнездата са разположени по скални ниши и площадки. Представляват рехави постройки от груби съчки. Скитащите домашни котки и кучета са сериозна заплаха за яйцата и малките. Ибисчетата достигат половата си зрялост едва на петата си година. Отделни екземпляри на затворено са доживявали до 25 години. Планинските ибиси се хранят по открити равнинни места, включително и сред обработваеми площи, затова силно страдат от отравянето с различни химически препарати. Днес надеждата на орнитолози и природозащитници са последните оцелели птици от колонията в турския град Биреджик. Тя е възникнала между 1840 и 1870 г. През 1890г. в града вече са гнездели около 300 птици. През 1953г. е имало не по – малко от 530 двойки, но след това те започнали да измират и през 1962г. останали 100 – 125 двойки, а десет години по – късно само 25...
Както виждате, планинският ибис в Европа е дна от малкото птици, прогонени от човека. Макар, че все още в Турция се среща на свобода, бъдещето на този вид като че ли е предрешено. Известна надежда вдъхват 400 ибиса, отглеждани в зоологическите градини. В Базелския зоопарк в Швейцария вече има колонии от 50 птици. Дано в бъдеще да оцелеят, пуснати на свобода...